19.07.2013 г., 7:53 ч.  

Провокирана провокация 

  Проза » Еротична
5003 0 0
34 мин за четене


Провокирана провокация.

 

 

     Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно телосложение. Косата му бе гъста и чуплива, прорастнала след последното подстригване през миналата пролет. Крайщата на кичурите бяха придобили златист отенък от слънцето. Сякаш цялата свежест на младостта се беше фокусирала в това селско момче.

И така, този на пръв поглед съвсем обикновен младеж работеше всякаква неквалифицирана работа, която можеше да се намери в селото. Беше останал сам-самичък в един враждебен и груб свят. Баща му отдавна се беше запилял безвъзвранто нейде, а майка му  се спомина преди две – три години. Сега тежестта на наследствения  селски имот се бе стоварила върху неукрепналите плещи на това момче.

Селото се беше обезлюдило през годините от безкрайния преход, а повечето от жителите му бяха на преклонна възраст. Слаб лъч надежда проблесна след  построяването на магистралата,  която съкрати значително времето за връзка със света и благодарение на това обстоятерство някои от наследниците се захванаха с трансформацията на старите запустели къщи във вили.

Тя бе от онези жени, след който не можеш да не се извърнеш и изпратиш с поглед. Изглеждаше около тридесет и пет годишна, но ако се съобразим с постиженията на  съвременната козметика и финансовите възможности на мъжа и... Хайде сега! Като кажем тридесет и пет, значи тридесет и пет! Да се върнем на темата... Имаше хубаво тяло. Лицето и бе с правилни черти, обрамчено от тъмна, почти черна дълга коса. Устните бяха сочни и съблазнителни! Хм, обаче, очите! Ах тези очи, лазурно сини и дълбоки, сякаш можеш да се удавиш в тях! Кристалният им блясък засенчваше едва забележимата мрежа от фини бръчици в ъгълчетата на клепачите. Невероятна жена!

Нещо бе привлекло неволно нейното вниманието към селското момче. При всяка възможност отправяше поглед към него. Отмерените му и съсредоточени движения загатваха за твърдост и непоколебимост. Жилавото му младо тяло съчетаваше усещането за непокорност и необременена свобода. А тя го наблюдаваше ли, наблюдаваше, наслаждавайки се на пластиката в движенияга и хлапашката му непринуденост.

Наближаваше пладне и слънцето заприжуря. Въздухът потрепери в жарка мараня. Момчето хвърли ризката си на един провиснал клон на близката ябълка и продължи с търнокопа. Всеки мускул релефно се открояваше по стройното му тяло. Сега то изглеждаше замайващо реално и съвършенно. Тя не откъсваше очи от него. Намери си някаква работа и премина няколко пъти в обсега на погледа му. Крадешком го поглеждаше, но нищо в поведението на младежа не подсказваше, че е успяла да привлече вниманието му. Нямаше го  обичайният ефект на прездизвиканя интерес в съзнанието на индивидите от силния пол. Загложди я едва доловимо съмнение в непреходността на своята привлекателност и женствена неустоимост. Нима вече не можеше да въздейства на мъжките възприятия? А може би само по-младите самци вече не я забелязваха! Нима от тук насетне, щяха я заглеждат само застаряващите мераклии, всички до един приковани, чрез своята нерешителност към фустите на съпругите си? Нима времето на младостта се изнизваше необратимо, като песъчинки между пръстите? Дали ще може да разпали все още страстта на тази дива младост, открито тържествуваща в това наглед обикновено селско момче? Едно предизвикателство пред крехката и ранима женственост! Дали... нима... ще може ли... Все изпепеляващи въпроси със стряскащи до болка отговори... навярно! Не, тя трябваше да бъде наясно!

Тръгна към него и някак съвсем без да иска, разкопча горното копче на роклята си.

-             Става горешо. Искаш ли да ти донеса нещо студено за пиене? - небрежно подпита тя.

-             Ъ-ъ-ъ... Може вода, студена вода. - отвърна то, като отбягваше срещата със сините очи.

-              Има студена сода и кока-кола. Искаш ли?

-              Може... – вяло отвърна момчето, без да демонстрира проява на интерес.

-              Какво може? Вода или кола? Или, ако не възразяваш, да взема да ги смеся, а? - усмихна се тя.

-               Добре, кола. - смотолеви младежът.

Дамата се отправи към къщата, като поклащаше съблазнително ханша си. Сипа студената напитка във висока стъклена чаша и я понесе, ала нещо я спря пред вратата на спалнята. Дали все пак да не опита, само за да се увери? Защо пък не, ей така – за да докаже на себе си...

Остави чашата и влезе решително в стаята. Съблече лятната рокля и се огледа в голямото огледало. Пипалата на съмнението бяха проникнали дълбоко в нейното женско самочувствие и го разкъсваха на безброй парченца. Вгледа се в отражението си. Тялото и бе все така привлекателно и сякаш бе изваяно от ръката на някой вълшебник, въпреки изгарящите я притеснения. Не беше нито слаба, нито прекалено пухкава и всяка извивка излъчваше съвършенство и съблазън! Но защо този хлапак нищо не забелязваше? Или може би в неговите очи това изящно тяло не изглеждаше толкова свежо?  Решението беше взето! Сутиенът падна на леглото. Тя нахлузи една тясна тениска в синьо, досущ като лазурния блясък в погледа и. Едрите гърдите издуха гордо тънката материя, а зърната похотливо се откроиха под напора на настъпващата възбуда от предстоящото предизвикателство. Ефектът беше поразителен! За малко да излезе по гащички, но в последния миг се опомни и се напъха в тесни сини шорти.

Младежът работеше все така съсредоточено в изкопа. Тя приближи към него. Но какво ставаше? Нима тези зърна, които щяха да пробият фланелката, можеха да останат незабелязани? Усещаше поклащанията на бюста си при всяка своя крачка и добре знаеше въздействието на гледката в похотливото съзнание на мъжете. Защо сега не се получаваше?

-         Нося ти студено питие. Искаш ли да се подкрепиш с нещо? - попита тя, по-скоро да маркира присъствието си.

Чак сега той я погледна за миг и пак започна да шари с очи навсякъде другаде. Потрепери ли   ръката му, с която пое чашата или това бе само плод на нейното въображение? А може би се дължеше на умората от усилената физическа работа - помисли си тя. Да, навярно си въобразяваше? Та той съвсем съзнателно отбягваше нейния поглед!

Или... не, не е възможно! Дали този малък хитрец не я беше наблюдавал тайно? Какво означаваше това, всъщност? Какво го караше да се държи дистанцирано? Нима странното му поведение бе само една маска, която трябваше да прикрие нещо, което го караше да се смущава, например издутината на бермудите му отпред? Дали тази издутина бе резултат само от съдържанието на джобовете му? Да, тя искаше да разбере причината на това демонстративно безразличие! Трябваше да го провокира!

-          Ела на сянка под лозата за да се поохладиш, че тук на този пек ще слънчасаш. - подкани го тя.

Младежът я стрелна смутено с очи и с един скок се озова горе до нея. О-хо-о, я го виж ти, хлапакът му с хлапак! Та това което се открояваше под избелелите панталонки не беше дори в зоната на джобовете и правеше заявка за завидни размери! Тя се смути от собствените си предположения! Ах, този малък хитрец...

  •  

Вечерта настъпваше с живителна прохлада и покой. Природата отмаряше от горещия летен ден. Сенките пълзяха загадъчно, все по-издължени. Вечерницата самотно проблесваше на светлеещия още небосвод. Под асмата грееше обикновена електрическа крушка, монтирана специално за подобни събития,  която осветяваше уютно градинска маса. Съпругът беше заел централна позиция и разпалено обясняваше на момчето нещо, свързано с новите технологии. Той също се беше захванал да инвестира в преобразяването на старата селска къща в уютна вила. Жена му бе приседнала встрани и следеше вяло разговора. Ако притрябваше нещо на трапезата, ставаше за да го донесе. Добре, че захладня, та се наложи да облече по плътна жилетка отгоре, защото инак младежът щеше да си глътне граматиката пред синята тениска.

-             Скъпа, какво се умълча? Само ние говорим. Сигурно ти досаждаме с нашите теми? - обърна се към нея съпругът.

-             Утре ще трябва да отида до София. Имам среща в издателството с някакви спонсори, проявили интерес към последния ми роман. - отвърна тя.

Беше завършила медицина, но практикува твърде кратко професията си в една болница, която закриха скоропостижно поради неефективност. Не си направи труда да търси друга подоба позиция, защото мъжът и имаше добри финансови възможности. Сега си запълваше свободното време, като пишеше романтични любавни истории и се опитваше да ги издава, а това – последното, повярвайте ми,  беше почти невъзможно в настоящата ситуация.

-             Идеално! Можеш ли да вземеш младежа с теб, хем да си свърши някаква работа, хем да купите едни непредвидени фитинги за канализацията. За да не ходя аз, де. - ентусиазирано се ухили съпругът.

-             Добре! Тъкмо няма да съм сама. Ще дойдеш ли? - обърна тя се към момчето.

-             Да, ще дойда и ако може да ме закараш до данъчното, за да... - съгласи се то и заобяснява за ангажиментите си.

-             Добре! Ще тръгнем в десет, за да имаме достатъчно време! - отсече тя.

  •  

Часовете се изнизваха безмилостно бързо. Наближаваше десет, а още не беше избрала с какво да се облече. Двоумеше се между строгия професионален стил или веселата закачливост на ефирната лятна фриволност. Въпреки, че изходът от срещата не беше от фатално значение, все пак не беше уместно да се появи в неподходящ тоалет. Какво иронично противоречие! Влиятелните бизнесмени, в чийто възможности беше решението на нейните материални потребности, не можеха да предизвикат вълнение и копнеж в сърцето и. На другия полюс се открояваше непокварената младост на селското момче, която не разполагаше дори с частичка от така необходимата комерсиалната прагматичност, но за сметка на това разпалваше в нея пожар от страст и фантазия! Защо винаги нашите стремежи и възможности се разминават в този объркан свят!

И така, въпросното противоречие роди сложна дилема: строг делови костюм или свободна лятна рокля? Труден избор! Как би могла да съчетае дистанцираната учтивост със закачливата провокативност? А какво би се получило, ако... А защо пък не... Идеята, която и хрумна, я накара дяволито да се усмихне.

Момчето се подаде иззад ъгъла на селската улица точно в десет. Беше се издокарало семпло, но спретнато - в светъл панталон и още по светла ризка с къс ръкав. Излъчваше ведрост и безгрижие! Тя излезе от къщата и поклащайки се на високите си токове, се запъти към колата. В мига в който я съзря, небрежното изражение на лицето му се стопи. Опули се с широко отворени очи, а ченето му висна, досущ като на хипнотизиран пеликан. Тя тържествуваше! Провокацията бе сработила!

Беше в строг делови костюм, състоящ се от пола и сако. Десенът му беше нещо неопределено между светло бежаво и много мек оранж. Останалите аксесоари, както и копринената блуза, бяха в два тона по-тъмен и наситен цвят. Косата и бе вплетена в съвършена прическа, откриваща отзад нежната кожа на тила и спускаща се отпред в плътен и тъмен бритон над сините очи. Отвори вратата на колата и седна на шофьорската седалка.

-        Хайде, че ще закъснеем! Качвай се! - подкани го тя.

Момчето седна непохватно в колата. Продължаваше да зяпа с отворена уста. Сега, обаче не откъсваше поглед от изящните крака, които проблясваха със стъкления блясък на стегнатата коприна върху тях. При сядането си полата и се бе вдигнала малко повече, за да разкрие заоблените примамливи колене.

През целия път почти не разговаряха. Тя се беше замислила над предстоящата среща, но отвреме - навреме му хвърляше по някой любопитен поглед. Младежът упорито отбягваше срещата с  неустоимите сини очи. Какво ли си мислеше в тези моменти, се питаше тя. Навлязоха в прашната и задръстена Столица. Остави го в близост до въпросната институция, където той имаше някакъв свой ангажимент. Уговориха се след около час и половина да се чакат на близкия паркинг и този от тях, който пристигне пръв, да изчака другият. После, на излизане от града, щяха да минат през някой от големите стройтелни хипармаркети, за да осигурят необходимите водопроводни части.

Срещата се проточи повече от предвиденото, но за сметка на това се оказа изключително плодотворна. Дамата беше въодушевена, защото бе успяла да убеди спонсорите във възващаемостта на инвестицията. Демек, де – щяха да издадат въпросния роман. Облаците на душевните терзания се разсеяха над нея и тя се почувсва щастлива. Младежът сигурно беше изпаднал в нервно отчаяние от закъснението. Ами ако се беше опитал да се прибере сам? Ледени тръпки преминаха по гърба и. Опитваше се да се придвижва възможно най-бързо. Съзря го да пристъпва нервно на паркинга в жегата, а в погледът му се четеше  уплаха. Не си беше тръгнал. Щом я съзря, още от далеч се усмихна широко и притича към колата. Скочи вътре и тресна вратата, сякаш искаше час по-скоро да напусне тази лудница.

  •  

Пътуваха по магистралата. Бяха накупили водопроводните щуротии, с което бяха изпълнили всички запланувани ангажименти за деня. Момчето пак съзерцаваше скришом нейните крака. Тя му разказваше надълго и нашироко за срещата. Този път полата се беше вдигнала повечко и откриваше съвършенните бедра почти до средата. А тя умееше така непринудено да открива краката си и то точно толкова, колкото искаше. Май някой беше налапал въдицата...

-           Ама, кажи нещо! Само аз говоря! Да не ми се сърдиш за закъснението? - подкачи го тя.

-            А, не. Ама се поуплаших! Помислих да не си тръгнала на някой банкет с тези... какви бяха там... богаташите, де. Викам си, тия баровци само като я видят и ще я замъкнат по  заведенията! - учудващо дълга тирада произнесе той.

-            Я-я-а, че той можел да говори! Спонсори им се вика на тези баровци. - иронизира го тя и малко ядосано допълни - Какво искаш да кажеш? Аз да не съм някаква... празноглавка! На такава ли ти приличам?

-            Не, не исках това да кажа... исках да кажа, че си... ъ-ъ-ъ, много си хубава и... понеже, книгата, де... та... - не можа да довърши защото тя го пресече.

-            А-ха, книгата... И не е книга, а роман! Според теб, заради издаването на един роман мога да си позволя какви ли не волности! Така ли? Благодаря ти за откровението! - прекъсна го дамата.

-             Не, не е така! Много си хубава и всички ще искат да са с тебе. - отвърна младежът.

-             Да, бе! Всички и особено ти, най-вече! Като те гледам как ме отбягваш и дори не ми говориш... Единствено дето зяпаш цял ден в краката ми! - нацупи се тя.

-             Много хубави крака имаш! - смънка той.

-             Така значи, престраши се най-после! От сутринта ме наблюдаваш. Е, поне харесва ли ти гледката? - попита закачливо тя. 

-             Много! Изглеждат толкова гладки и интересни! - отвърна по-смело той.

-             Това е от чорапите. Нямаше как да съм с боси крака на такава среща, въпреки тази жега. Виж, найстина са хубави и много фини! -  запретна полата си до края на бедрото си.

Да, това бяха невероятно фини копринени чорапи в бронзов цвят, които стигаха почти да края на нейните бедра, опънати от снежнобелите жартиери. Това беше дяволитата идея, озарила я сутринта - да комбинира строгия тон на деловия костюм, с еротично излъчване на класическото дамско бельо.

-             Харесват ли ти? - разчупи напрежението тя.

-             Д-да! Много са к-красиви и изглеждат гладки, като стъкло! Мога ли да ги пипна? - заеквайки попита младежът.

-            Да, но внимателно, че ще ми пуснеш бримки! - усмихна се тя.

Момчето се приведе към нея, доколкото му позволи прадпазния колан и едва доловимо я докосна по коляното с треперещи пръсти. Плъзна ги несигурно нагоре по бедрото, наслаждавайки се на съвърщенните форми и фината материя. Когато достигна края на чорапа, ръката му премина от вътрешната страна на бедрото. Тя почувства грубите мазолите по длантта му. Сладострастни талази обляха слабините и.

-             Хей, внимавай! Ще катастрофираме! Ще ме подлудиш! - закачливо изрече тя.

-             И аз от вчера съм подлуден! Не съм спал нощес.

-             Ха-ха-ха! Подлуден бил! Защо? Аз ли съм причината? - попита развеселено дамата.

-             Ами, с тази блузка вчера!  А и сега... Не съм на себе си!

-             Какво сега, нали зяпаш в краката ми цял ден? Трябва да си доволен! - отвърна тя.

-             Да, ама вече ме боли! - с половин уста добави младежът.

-             Какво те боли? - изненадано запита тя.

-             Там долу... Само ти си ми пред очите и... - недовърши младежът

-             Какво и? - не го оставяше те.

-             Какво и, какво и! Като те видя и... като си мисля за тебе, а аз само това мисля... и той става твърд и... не ми дава мира и сега ме боли! Това е! - смело и прямо остече той.

-              Ха така! И много ли те боли? Трябва да те види лекар. Защо не каза по-рано?

-              Ми, ти нали си лекар?

-              Да, но не практикувам! Ако е нещо сериозно, няма да мога да ти помогна, пък и този проблем не ми е по специалността. Искаш ли, все пак да погледна? Ако много те боли, означава че може да си получил възпаление. -  каза загрижено дамата.

Спряха на първата възможна усамотена отбивка. Тя откопча предпазните колани и го погледна подканващо. Той неохотно розкопча панталона и го смъкна до коленете си. Гледката надхвърли и най-смелите и мечти. Членът му беше възбуден и огромен, някак несъразмерен със слабичкото му телосложение. Тя онемя! Някак неподвластно на себе си го докосна нежно с ръка. Какво е това, почти не можеше да го обхване! Страхотен екземпляр!

Спомни си, че в медицинските журнали има описани подобни случаи, където при по-млади мъже семеотделянето може чувствително да се повиши при силна възбуда. Ако не последва същинско изпразване, организмът не може да усвои своевременно голямото количество семенна течност и може да се получи задържане и възпаление.

-         Къде те боли? Тестисите, нали?

-         Да!

Тя погледна и леко ги опипа. Нямаше съмнение – типичен случай на задържане.

-         Трябва да се изпразниш и ще си като нов. Довечера отиваш при твоето момиче и... знаеш какво! Иначе трябва да отидеш на лекар!

-          Нямам момиче! Къде ти в село момичета?

-      Хайде, хайде! Сега не ми казвай, че не си бил още с момиче! Няма да ме вържеш! – сряза то тя.

-          Ако щеш, вървай! Това си е истината!

-         Добре, добре, вярвам ти. Тогава знаеш какво да направиш сам! Трябва да се изпразниш някак! - отсече тя.

-          Не искам, такова... да го правя! - не се предаваше момчето.

-          Тогава отиваме на лекар!

-         Ти си лекар! Помогни ми! Моля те! Не можеш ли да... ъ-ъ-ъ, ми помогнеш да се изпразня! - прошепна той.

   Възбудата я завладяваше отчайващо и необратимо. Погледна го изпитателно със сините си очи и без да отрони дума се наклони  към него. Започна да го масажира нежно с ръка. Той се напрегна до пръсване и стана огромен. Ръката и обхождаше цялата му дължина, в традиционните за случая възвратнопо-постъпателни движения. Прииска и се да го засмуче, но се чудеше дали ще успее да го поеме, без да се задави. Неустоимото желание се разгоря в утробата и. Копнееше да го докосне с устни. Разумът отстъпваще пред страстта! Наведе се към него и нежно го целуна. Прокара езичето си по върха му, като не преставаша да го масажира с ръка. Разтвори устни и плахо пое част от огромната ягодоподобна глава. Засмука го несигурно, погълъщайки го още по-дълбоко и тъкмо когато си помисли, че е успяла – младежът изкрещя нещо подобно на предупреждение, а огромният немирник се разтресе в устата и! Отдъпна се навреме, за да не попречи на първите гъсти пръски да достигнат предното стъкло на колата. Оплескаха и таблото, но той не преставаше да изхвърля сперма в огромни количества. Тя подложи шепата на свободната ръка, но течността започна да се стича надолу по нея. Бяха на път да изцапат седелката и дрехите му. Трябваше да се направи нещо! Възбудата я подлудяваше! Тя се наведе и повторно го налапа, измуквайки ненаситно последните тласъци дъхава сперма. Продължи да го смуче, въпреки че той беше свършил. Съжаляваше, че няма да може да му се порадва по-дълго и не преставаше да го опознава с устни и език. Наслаждаваше му се, в  очакване на облекчителното му отпускане.

-            Страхотна си! Обаче мен още ме боли и... ми се иска! - изпъшка момчето, изпивайки я с очи. Нямаше и следа от предишната стеснителност.

-            М-м-м – изстена тя с изпълнена уста

-            Искаш ли да... да... такова... да се любим?- попита като насън младежът.

-            Май вече няма връщане назад! Искам да те помоля да не казваш на никого за това! Закълни се! Иначе нищо няма да правим повече! - каза тя непреклонно, докато още го обхождаше с ръка.

-            Заклевам се! Искам да го направим, моля те! Ще ми е за пръв път. Знам, че само с теб мога да го направя, защото ти ще ми помагаш! - замоли се в унес той.

-            Тази отбивка е много открита и някой може да познае колата. Ще издържиш ли до следващия разклон, за да потърсим по закътано място?

-            Ще издържа! Искам да те галя по пътя? Моля те!

-            Забърши стъклото и таблото с мокрите кърпички от жабката! Дай една и на мен. Гледай да не ги използваш всичките, защото тепърва ще ни трябват!

 Избърса ръцете си от лепкавите сокове и смъкна снежнобелите копринени бикини, предвидливо обути върху жартиерите, оставайки само по чорапи. Вдигна полата си нагоре, като внимаваше да не я мачка безкрайно много и разкри старателно потдържаната си орхидея. Потегляйки му каза:

-             Моля те, покрии се с нещо, защото не мога да откъсна поглед от него и не мога да следя пътя така!

            Трудно намериха усамотено място при една от следващите отбивки. По пътя той не спираше да я гали по горещата и влажна женственост. Тя беше пред експлозия. Желанията в нея бушуваха и не и даваха покой. Едва успя да паркира. Свали полата и сакото и разкопча копринента блуза до край. Дантеленият сутиен придаваше загадъчност на гърдите и, чийто тъмни кръгове на ореолите прозираха съблазнително. Седна странично на задната седалка и вдигна високо изваяните си крака, опирайки колене на страничните колони на вратата. Възбудената орхидея се разтвори съблазнително.

-            Трябва да си много нежен и внимателен! Моля те да проникваш бавно и не така дълбоко поне в началото, за да успея да се отпусна и нагодя към него. Ако ти дойде, ще свършиш в мен, защото иначе ще ме оплескаш цялата! Не се панирай, със спирала съм, въпреки че ти с твойте количества можеш да заплодиш цял град. Ще ти кажа кога можеш да бъдеш по-активен, ако не ме боли, обаче. Хайде, ела! - инструктира го тя и го прикани към себе си.

 Той се доближи неуверен и стърчащ към нея. Тя хвана копието му и го насочи кам райските врати. Момчето обгърна съвършенните бедра с ръце и леко ги придърпа към себе си, като по този начин се притисна по плътно към разцъфналото цвете на страстта. Тя не се противопостави и застина в изгарящо очакване. Огромният натрапник я разтвори плавно и навлезе в стегнатия процеп.

-  Не бързай, моля те! Ще ти кажа кога. Бъди нежен с мен! Мноооо-го е хубаво...О-о-о! - простена тя.

 Младежът започна бавно да се движи в нея на къси амплитуди. Всяко ново потъването ставаше все по-дълбоко от предходното. Неочаквано тя се изпъна като струна назад, изстена сподавено и експлоадира  в първия си оргазъм. Насладата се разля по цялото и тяло, разпалвайки още по-неустоими желания. Кристалносините очи се премрежиха от дългите мигли. Едва изрече:

-       Хайде, твоя съм!

 Тласъците ставаха все по-дълбоки и силни. Тя предусещаше ескалацията на напрежението в сетивата си! С едно отривисто движение изсипа гърдите си от сутиена и му ги поднесе. Младежът ги зацелува страстно, като редуваше ту едната, ту другата. Връхлетя я серия нови кулминации, като всеки следващ екстаз беше все по-разтърсващ.

Какво се случваше всъщност? До къде можеше да еволюйра една почти невинна провокация? Случайна ли беше тази авантюра? Нима трябваше толкова да чака, за да открие перфектния си сексуален партньор? Защо до сега не беше изпитвала подобни урагани от емоции? Защо точно това обикновено селско момче я накара да се слее с безкрайността и вечността? Той ли бе сътворен за нея или тя се пригоди към него? Кой кого, всъщност привлече? Собствената и провокация към това обикновено момче не се ли оказа твърде провокативна за самата нея?

 Въпросите, който засипваха съзнанието и трябваше да изчакат по-подходящи времена за отговорите си.

Тя ставаше все по ненаситна! Възбудата и бе стигнала до непознати висини и предизвикваше шеметни усешания! В синхрон с поредния си оргазъм той изръмжа и запулсира  в нея, но тя го обхвана с крака и не го пусна да излезе. Потопиха се в безвремието, наслаждавайки се един на друг, вглъбени в омайното единение на своите две вселени! Младостта бе неуморима и нямаше нужда от време за възстановяване на апетита. Нещо повече, за него това бяха първите мигове във вихъра страстта и той не можеще да им се насити!

Проникванията вече бяха пълни и докрай, а тласъците – мощни и продължителни. Изведнъж огромният немирник се измъкна и се отърка във чувствителния клитор. Тя притрепери и го хвана, с намерението да го върне бързо в себе си, но младежът прихвана нейната ръка и го донасочи по-надолу. Почувства го там отзад, където беше убедена, че няма да може да го поеме. Пронизя я страх от болката, но и неустоим копнеж.

-             Не! Само там не! Много е голям, иначе можеше да пробваме! - промълви тя.

-      Искам да пробвам всичко с теб!

-      И аз но... ще ми причиниш болка.

Той го притисна още по силно към нея. Тя не се отмести. Защо не можеше да му се противопостави! Защо не можеше да бъде така категорична, въпреки страха от нараняване!

-       Чакай, ще стане опасно! Моля те! И тук не е най-подходащото масто за... О-о-о, не-е-е - недовърши, защото той навлезе решително, улеснен от стичащите се сокове.

Усещането беше неописуемо и за двамата. Тя почувства изпълващото му проникване, дори и в утробата си през тънката преграда. Първоначалната болка бързо преля в екстаз и отпищи нова серия от емоции. Сякаш един дълго бленуван копнеж се изпълваше с магичеката наслада от насищането! Не можеше да повярва, че го бе поела там толкова лесно! Огромният член се плъзгаше много нежно и бавно в нея, до мига на своето изригване в нескончаеми пулсации. Тя изгуби съзнание при последния разтърсващ оргазъм...

 

Прибраха се привечер. Бяха успели да почистят всички следи, след като се посъвзеха от преживяното. Денят беше изключително успешен. Съпругът ги чакаше на масата под асмата. Тя побърза да отиде в банята, която все още работеше по първобитен начин без отводнителната си система. Съблече хубавия тоалет, като обърна особенно внимание на фините чорапи.  Разпъна ги внимателто, за да се отпусне нежната материя и грижливо ги прибра на мястото им. Надяваше се да изпита пак ефекта им при някоя нова провокация, някой друг път. След освежителния душ се захвана с козметичните процедури, но този път наблегна на две точки от особено чувствителната зона, където още гореше огън . Погледна към синята блузка и се усмихна. Да, провокация... Какво успя дя провокира тази провокация! Усмихна се и облече блузката, естествено без сутиен. Напъха се в тесните шорти, които притиснаха все още парещото клиторче. Като ще е провокация, да е провокация докрай.

Седна при тях и си приготви едно малко уйски с много лед. Не пиеше твърд алкохол, но сега имаше нужда от него. Още усещаше изпълващата топлина в себе си.

Тръпки я полазиха, когато чу мъжа си да казва:

-                    Утре трябва да се справите без мен с тръбопровода, защото съм на извънредно съвещание, което сигурно ще се проточи до късно. Само внимавайте да не стане някоя беля! Искам да ви нахвърлям някои инструкции. Скъпа, ще се наложи да помогнеш на младежа да извърши монтажа. Първо ще започнете отпред. Отпред, имам предвид по посока на водоотлива, демек към отточната яма. Та, слушайте ме и двамата:

            Първо: Насочете го внимателно и го вкарвате докрай напред в отвора. Скъпа,ти ще го насочваш и помагаш да го вкарате максимално навътре. За целта, облечи нещо подходящо. Само след като го пъхнете докрай отпред, ще можете да го накарате да влезе и отзад.

            Второ: Най трудното е отзад, защото там трябва да влезе в много по-тясната муфа. Няма да прибързвате и да го натиската насила, че ще спукате муфата. Скъпа, ти ще продължиш да придържаш, за да може младежът да го насочи точно и внимателно, позволявайки на уплътнителния пръстен да се разшири и да осигури качествена сглобка. Внимавайте, той е много голям и ще ви е трудно да го вкарате, ако не го насочите правилно! А, между другото, за да не рискувате отзад с муфата, използвайте някаква смазка. Ще влезе много по-лесно и ще свършите по-бързо.

            Трето: След като сте свършили, пробвайте новата баня!

 Тя хвърли на младежа предизвикателен поглед и му се усмихна със сините си очи, сякаш го питаше: “Чуваш ли добре какво трябва да правим утре?”.

 А той... Той пак се беше опулил по онзи своя си начин и не можеше да проумее на къде биеше този чуден инструктаж. Беше му на устата да рече: „Ама, ние вече го правихме туй!”...

 

 

 

 

 

18.07.2013                                                                                          Спиро Киров 

© Спиро Киров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??