Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.
- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!
Асан се плъзна, като червей от седлото.
- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.
- Що бе, Ага?
- Щот тъй думам!
Гинка ситнейки го последва. Дядката протегна сбръчканата си на петна ръка към кадифеното ѝ лице.
- Яла, да бутна тез шекерени бузки.
- Ма, аз съм срамотна.
- Срамотна не срамотна, иди!
Докато каже това, краката му се подвиха и се тръшна на пода. Ритна два пъти и обели очи. Явно беше поел пътя към Аллах или ей тъй духна на някъде.
През цялото време, Станю гледаше от дупките на покрива. Чу се пращене и той полетя надолу с разперени ръце. Стоварвайки се, гътна Гинка в сламата, а тя милата го гледаше с не скрити пламъчета в очите. Момъкът лежеше върху нея с отворена уста и накрая изтърси. ...