3.08.2005 г., 7:24 ч.

ПРЪСТ 

  Проза
1277 0 0
3 мин за четене
Гледаше ме с широко отворени очи, когато я захапах за врата. Ах, тези хора!
Никога не се научават. Все пак комерсиализацията си има и положителните страни.
Рядко ми се случваше преди да срещам такава възбуда и нетърпение у жертвите си.
Поне не и без много предварителна подготовка. А сега... сега е различно. Мислят
си, че ни познават.
Мислят си, че знаят какво става ПОСЛЕ.
Мислят....
Въпреки че тази беше млада и съответно сочна и свежа, не усетих очакваната
тръпка. От известно време това започваше да ме безпокои. Отново избих с усилие
от мрачните си мисли спомена за първата ни среща. Не, че беше нещо особено,
просто двама непознати на нагорещеното летище. Въпреки ранния сумрак, долината
беше безжизнена, сякаш планетата никога не беше усещала ласката на вятъра. Нощ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славко Долапчиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??