Псалми за Водата.
Псалм 1. Море
Обичам да те гледам по време на изгрева. Тогава се превръщаш в Божествено огледало, отразяващо идването на Светлината. Като течно олово си, преди да те погали първият слънчев лъч. Разливаш се в хладните краски на сивото, но будиш в мен очакване и надежда за топлина. После идва той, първият лъч на Слънцето, и докосва водите ти с щедрата си ръка. В миг превръща олвото в течно злато под небето, меко и приятно за окото. Топлината нахлува през зениците ми и стига до сърцето. Наблюдавам как Слънчевият диск се издига от хоризонта и си мисля как в същия този момент Земята се завърта и пристъпва в поредния ден. Усещам тихото дихание на Времето, което също тече като вода. Лъчите слънчеви са станали вече по-ярки и заиграват по развълнуваната ти повърхност като пръсти на пианист, а от музиката златото засиява в диаманти. В стотици милиони ярко искрящи Слънца, които се къпят и се носят по вълните ти. Благославям те, сияйно море, и те моля да ме приемеш в аурата си, да преживявам и аз като теб неизчерпаемата красота, рисувана от Божията ръка миг, след миг, след миг, след миг...
© Гергана Пенева Всички права запазени