„Първо, видях вода във формата на зебра, тичаше през саваната. После се превърна в птица и отлетя. След това, жена, вървяща по улицата пред мен. Влезе в магазин, после мина кола, и ми свирна с клаксона. След това, видях две момчета да ритат топка.” Това от снощи ли е? Да. Казвате, че после виждате тези неща наяве? Да, винаги. Сто процента днес ще видя и жената, и децата, и колата, а зебрата и птицата вероятно по телевизията или някъде в интернет. Вече седмици, няма пропуск. Всичко се случва през деня. Спомняте ли си сънищата от предишните дни? Често ги забравям, или си спомням смътно отделни елементи, но когато видя нещата през деня, веднага се сещам, че съм ги сънувала. Плаша се, че полудявам. Какво става с мен, имате ли обяснение? Твърде е рано за обяснения. Имате ли някакви необичайни случки в сънищата, или нещо особено, което не може да се види ежедневно? Сънувате ли близки, или неща, свързани със секс? Не, само обичайни, ежедневни неща. Разбирам. А някакви предположения, защо всичко е от вода? Не, това е много объркващо. Ако сънувах нещата нормални, е достатъчно странно, че на другия ден ги виждам, а пък от вода, е съвсем налудничаво. Нали не полудявам? Не, напротив. Имате прекогниция. По-нормална сте от повечето хора. Какво значи това? Вижте, животът на нашата планета е основан върху водата. Всичко живо съдържа вода, и би умряло без вода. На практика, водата е живота. Сънищата са езикът, на който светът си говори с нас, без заобикалки. Насън съзнанието ни изключва голяма част от защитните си механизми и позволява на различни „съобщения” от света да навлязат в него, докато в будно състояние би ги изтласкало. Това се случва с вас. Много хора сънуват неща, които на следващият ден или по-нататък във времето се случват. Официалната наука няма обяснение за това, но и аз не работя с официалната наука. Времето е твърде относително. Вашето „утре”, по-скоро фрагменти от него, се проектират в съзнанието ви през нощта. Това се случва и с другите хора, но на несъзнателно ниво. А при вас тези фрагменти изплуват и си ги спомняте. В това няма нищо притеснително, освен факта, че ако го разкажете на другите, ще ви вземат за луда. Ако живеехте в някое племе в Америка, да речем, преди двеста години, тези сънища биха ви направили уважавана духовна учителка. В нашата напреднала цивилизация, ви карат да се чувствате като аутсайдер или луда. Но да довърша за водата. Водата е живот, затова всичко, което сънувате, е от вода. Водата формира, ражда и поддържа живота. Тези форми в съзнанието ви, които виждате насън, са нещо като прототип на истинските неща, които виждате през деня. В смисъл, те се формират, отглеждат в главата ви, и в този си вид символично ви се явяват като направени от вода, от първична субстанция. Вече в завършения си вид, в будния ви живот, те са пред вас от плът и кръв. Всъщност, в основата си пак са от вода, колкото и странно да звучи. А колите, сградите? Защо и те? За хората и животните разбирам, но неорганичната материя? Тук водата е метафора, тя е субстанцията, от която се гради всичко. В съня ви тя представя суровата, все още незавършена форма на нещата, които впоследствие през деня виждате конкретно материализирани. Това не бива да ви притеснява. По някакъв начин, тези сънища пречат ли на ежедневието ви, освен, че ви карат да се чувствате объркана и да се съмнявате в здравия си разум? Не, вие по-добре от мен описахте по какъв начин ми пречат. Но все пак, защо сънувам тези неща, и защо другите нямат такива сънища? Светът си говори с вас. Иска да ви каже нещо. За съжаление, този разговор е личен. Трябва сама да си отговорите, какво е посланието. Това, което аз разбирам, е че ви се показва основата, същината на нещата, която вероятно в ежедневието ви убягва. Нещо ви липсва, вероятно жизненост и чувство за единство, каквото символизира водата. Тя идва насън да ви моли за вниманието, което иска да и обърнете. Обърнете се към емоциите си, не бягайте от тях. Свържете се с интуицията, постойте на тихо място сама със себе си и се вслушайте във вътрешния си глас. Ако му позволите да ви говори наяве, нама да ви притеснява насън. Не се страхувайте от себе си, имайте си доверие. Достатъчно ясно ли се изразих, или още повече ви обърках? Честно, отдавна чувствам такова вътрешно неспокойствие, за каквото говорите. Отлично разбирам, какво искате да кажете. Вече съм сигурна, че дойдох на правилното място. Значи, какво конкретно мога да направя за себе си? Пуснете си хубава музика, или останете в тишина, сама със себе си. Затворете очи и не мислете за нищо. Чуйте душата си, чуйте вътрешния си глас. Дори да не чувате нищо, стойте така в тишина и дишайте спокойно. Оставете мислите и чувствата си да протичат спокойно. Рано или късно, ще почувствате нещо, ще влезете във връзка със себе си и със света. Тази връзка ви липсва, и светът я търси насън. Дайте му я наяве. Опитайте и след няколко дни може да се видим пак, за да ми кажете как вървят нещата. Ще го направите ли? Да, ще направя каквото мога. Кога да дойда пак? Обадете ми се след няколко дни, когато намерите за добре. Ще ми бъде интересно, как се развиват нещата. И помнете, спокойствие и само спокойствие. Не се косете от нищо. Благодаря ви много! Какво ви дължа? Нищо, засега. Моля ви! Все още не съм ви помогнал, така че няма за какво да ми плащате. Ще уточним това по-нататък, нека това е последната ви грижа. Ще чакам да се обадите по-нататък. Благодаря ви отново, и довиждане. Всичко добро, успех!
Интересен ден. Той стана от стола и се загледа през прозореца. Интересно нещо е човека, помисли си. Колкото по-близо е до същината, толкова по-отхвърлен се чувства. Решавам проблемите на хора, които са по-напредничави от останалите. Да се приспособиш към болно общество, не е признак на добро здраве. Колко хора се чувстват зле, защото интуитивно усещат същината на нещата? И смятат, че са луди или полудяват? Та те са по-здрави от другите! Облече анцуга и фланелката и излезе да се разтъпче. Денят беше хубав, топъл. Седна в кафенето и звънна на Мая. Не вдигаше. Сигурно е на работа, помисли. Сръбна от кафето, беше много вкусно. След малко плати, стана и тръгна по улицата, към парка. Беше слънчево и приятно. Разходката го ободри и той се прибра вкъщи доволен.
© Нико Ников Всички права запазени