5.05.2005 г., 14:20 ч.
Птиците умират летейки
Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете сянката се уголемяваше, докато почти достигно
естествените си размери. За момент всичко замръзна като в стоп-кадър -
птицата, водата и останалият свят, който вече не съществуваше. Плясък. Пръски.
Сподавен стон. Последно движение. Нещо завинаги умря. Тъмната вода се
спусна да го прибере.
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете сянката се уголемяваше, докато почти достигно
естествените си размери. За момент всичко замръзна като в стоп-кадър -
птицата, водата и останалият свят, който вече не съществуваше. Плясък. Пръски.
Сподавен стон. Последно движение. Нещо завинаги умря. Тъмната вода се
спусна да го прибере.
© Хр М Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво е, макар и късо. Кратко, но ясно наистина. Картината все пак достатъчно добре нарисувана и се пресъздава във въображението на четящия.
-
Е, ако бе по- задълбочено...
-
Лаконичността (сиреч краткостта и ясността) е несъмнено достоинство, което рядко се забелязва.6!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
харесва ми стегнатото и кратко описание!
получаваш 7!