Сърцето ми самотно, тъжно, плачещо за любов, все теб чака, а ти не идваш. Къде
ли си сега?! А душата ми - и тя самотна и тъжна се скита в пустиня. И като
безпомощно тяло прежадняло и умиращо за капка вода, така и моята душа, скитаща в
пустинята на Самотата, умира за капка истинска Любов. Пустинята на Самотата -
моята душа добре познава туй странно място.То сякаш те привлича - изглежда
красиво и даващо всичко, от което се нуждаеш. А всъщност се оказва безкрайна
надежда и всичко е така тъжно и самотно, че чак те кара да обичаш все повече и
повече истинската любов, дали ще е изпитана и свършила или все още неродена. А
душата ми - ха историята на моята душа... Тъжна история с хубав край като в
приказките. Но дали е така? Аз не знам - вие ми кажете! Моята душа е млада,
а изпитала толкова много... чак не е истина... изпитала или изпитва, страда или
все още страда?! Изпитва все още същотот страдание, което и преди, но по-силно, ...