Лятото бе към края си. Усещах последните слънчеви лъчи да изгарят лицето ми. Вървях по шумната улица, но не чувах и звук. Забързани хора минаваха покрай мен. Зървах ги за миг и за винаги изчезваха от живота ми. Изчезваха както Той никога нямаше да се заличи нито от живота, нито от сърцето ми, от мислите ми... Защо се получи така? Този въпрос бе обзел съзнанието ми и не ми даваше покой. В онзи ден бях загубила някой, който никога нямаше да загуби мен. Щях ли да съм друга след случилото се? Би ли могъл животът ми да продължи по старому без Него? Отговорът бе ясен. Викът на една умираща любов ме проглушаваше, раздираше душата ми и с цялото си същество исках само едно - да чуя отново онзи глас... Едни очи ми липсваха повече от всичко, неистово се нуждаех от един човек, само един, а ми даваше всичко, от коетосе нуждаех. Пред очите ми мина онзи толкова болезнен и истински момент, за който само бях чела в романите и който мислех, че никога няма да изживея - момента на раздялата. Отивах да му ...