6.12.2017 г., 0:58 ч.

Пътеките на живота 

  Проза » Повести и романи
577 0 0
2 мин за четене
9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на бира и оригня стая. Завършената пияница тънеше в ужасна смрад, на която и опосум не би издържал. Притиснат от силните ръце на порока, летеше към града на смъртта, предлагащ отрова до безкрай.
Лизи мечтаеше той да е нормален. Всякаква форма на доверие, която момичето се опитваше да съхрани с адски усилия, се изпаряваше като напразна мечта. Животът им плачеше в задънена улица.
Майка ѝ – Лейла Паркърс, се появяваше рядко при тях. Тридесет и седем годишната жена, осъзнала, че не може да разчита на никого, пое по пътя на проституцията, за да осигури издръжката на малолетната си дъщеря.
В големите градове на държавата заработваше добри пари, голяма част от които изпращаше на отрочето си. Богаташи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??