Не ти написах навреме пътепис от онова пътуване до Гърция. Първо, тогава почти не се познавахме. Второ, едва впоследствие някои започнаха да ме окуражават, че пътеписите ми излизали нелоши. А толкова ми се иска да ти подаря нещо хубаво за рождения ден!

        И така, колко дни изкарахме в Гърция? Една седмица? Олимпик бийч. В подножието на връх Олимп. Недалеч от Катерини бийч и не особено далече от Солун. Невероятно красиво курортно градче, с бели правоъгълни ниски хотелчета и с нацъфтели розови и бели цветове - зокуми, жасмини, олеандри и рози... красотата е невероятна! А и слънцето, като огрее тези бели къщички, като лъснат по покривите им слънчевите батерии, като грейнат листата на палмите и портокаловите дръвчета... приказка!

        Екурзоводката ни обясняваше, че повечето хотелчета били построени по повод на олимпиадата през 1994 г. Почти никакви коли по улиците. Настилките са здрави (те дупките са само в България).

        Иначе самото хотелче е пълна мизерия. Не сме дошили да се търкаляме по леглата, естествено. Преспиваме и хукваме навън. Четирите легла в стаята почти я изпълват. За да излезеш на балкончето, трябва да прескачаш по тях. Но пък сме на първия етаж, точно над ресторанта. Така че можем да наблюдаваме, докато зареждат масите за вечеря. В "пакета" ни се включват закуска и вечеря. Предостатъчно. Храната я носят от друг хотел. Гледаме микробусчето как паркира отпред. Двете момичета сервитьорки се затичват и грабват тавите от двете страни. Обикновено менюто е салати и месо. И една кофа ябълки за десерт. После усилват музиката. Гръцка, естествено. И момичетата слагат салфетките и панерите с хляб. Тогава слизаме, за да седнем на „хубавите маси”, т.е. тези откъм улицата. Не че нещо се случваше на тази улица. Идва едно куче от съседната къща - явно вила на богаташи (с разкошна градина със статуи и цветя и недвусмислено нарисувано зло куче). Винаги ще се намери някой, който да му подхвърли от пържолата си.

        Вечерно време, когато откъм морето подухнеше прохладният бриз, тръгвахме на разходка. Морето беше съвсем близо, но ние най-напред минавахме покрай църквата. Тук църквите са отворени денонощно. Знаеше ли го? И посреднощ можеш да влезеш, да запалиш свещичка и да се помолиш. Естествено, никой не ги пази.

        Редовно се люлея с децата в двора на църквата (не ми се смей!), пък като ни омръзне, продължаваме по крайбрежната улица. Пълно с народ. Предимно сърби, чехи, българи, руснаци. Многобройни магазинчета с едни и същи сувенири и дрехи. Цените - безбожно евтини. Настойчивите сервитьори канят клиентите си направо от улицата.

        Нагазваме боси по ситния пясък. Прохладно влажен е. Отдалечаваме се от шумотевицата на крайбрежната улица и се заслушваме в плясъка на вълните. Лунната пътека уж е неподвижна, а непрекъснато ни следва. Вървя боса. Няма риск от счупени стъкла. По плажа има табели, според които този плаж е обявен за екологично чист. Чист е във всяко отношение. Химически тоалетни има на много места.

       В тъмното са спрели няколко фургона с ремаркета и на светлината на фенери упорити бабки и дядковци продават плодове - праскови, грозде, сливи...

        Вечер се разхождаме по пътя за към Катерини бийч. На едно място има бавна рекичка със заблатени брегове. И много костенурки. Навеждаме се над перилата на мостчето и им хвърляме хляб. Те лакомо надигат глави над жабурняка. Една ярка улична лампа свети точно над тях.

        Рядко влизаме вътре в самия град Катерини бийч. Какво да му гледаме? Още по-голяма навалица от туристи. Същите магазинчета и същите евтинийки в тях. О, и кожени палта, в случай че си дошъл за това посред лято!

        Точно до входа на града има лунапарк. Гигантско пластмасово женище с палаво подвита пола и скръстени ръце е една от атракциите-люлки. Кабинките са разположени в гънките на полата й. Освен че ги върти в кръг, се поклаща и в кръста - бавно, равномерно, ту засилва, ту забавя. Аз обичам такива неща, стига да не ми се обръщат червата! Виенското колело е бавно и огромно. Кабинките се въртят около оста си. Обичам и блъскащи се колички.

        Връщаме се по обратния път. Вече е почти към полунощ.

        На другия ден след закуската тръгваме към плажа. Не ми се струва скъпо да наемеш един шезлонг за 3 евро, срещу които получаваш и фрапе. Влюбена съм в гръцкото фрапе! Разбито на каймак нескафе с бучки лед на дъното! Нищо общо с това, което сервират в България!

        Както знаеш,  не си падам особено по преканцерозно излагане на слънце. Отивам на плажа и направо скачам във водата. А Егейско море е толкова солено, че няма начин да се удавиш - от само себе си се задържаш на повърхността. Обожавам да легна по гръб, с отведени встрани ръце и крака, и само от време на време да размърдвам косата си, която се носи като водорасли, захванати за главата ми.

        Иначе плажът е препълнен, както и българските. Много деца. Много слънце.

        Към обяд става непоносимо горещо. Отправяме се към хотела. Пътьом минаваме през супермаркета да си купим минерална вода и нещо за ядене. Единия ден пробвахме гиросите им. Като атерогенни бомби са - с толкова много преработена мазнина, че застават на топка в стомаха ти и не се сещаш за ядене до другия ден.

        Изкъпваме се. Банята е с размери точно колкото да застанеш прав под душа. Простираме банските върху перваза на балкона и заспиваме като бебета след жегата.