02.05.1973г. излязох сутринта с чадър. Грееше слънце, но щях да ходя вечерта на мач. Не някакво си мачле а квалификация за световно първенство: България - Португалия. Вървях така като символ на песимизма с този черен чадър през Парка за да не се блъскам по рейсовете. Като стигнах стадиона замръзнах. Народ, народ, ще речеш днес им е сбора! Седи едно милиционер че и казва : Може да минете само с билет! В два часа! Мачът почва в осем?.
Като деца имахме система за влизане на стадиона. За нас беше безплатно, но ако сме с придружител. Чакахме да се зададе някой без дете и се хващахме за ръката му. Хората знаеха това и си продължаваха разговора без даже да ни погледнат. Не че бях престарял, но не идеше да хвана някой за ръка. Щеше да се изтълкува превратно. Така че имах билет.
Щели да затворят вратите в шест, но правостоящите, като мене влизали от сега да заемат добри места по стълбите. Може да си представите: Идват после хората с места и си пробиват път някак си. И влязох. Бая народ насядал ...