Той й предлагаше работа, своята подкрепа, своето сърце, подслон. По прекрасен начин и словоред се стараеше той да я убеди, да я притегли към себе си.

Тя обаче не мръдна от мястото, където се намираше, а това бе нейният роден град. Чувстваше се така сякаш някой й дал забрана да мръдне. Имаше си тя принципи и критерии, с които двамата се разминаваха. Тя усещаше, че ще извърши грешка ако си тръгне. Тя обичаше неговият свят и начин на живот, ала с времето установи, че тя не обичаше неговата личност. Просто не го приемаше тя да е подобие на него. Отвращаше се на моменти от него, търпеше го от съжаление, нищо, че усещаше, че го обича.

Не виждаше смисъл и потенциал да отиде да живее в един малък град, който няма да й поднесе стабилни доходи, че да се издържа. Обичаше да бъде независима, а не длъжница както всеки път той я караше да се чувства. Вярваше си тя, че някога могат да са заедно. Обаче истината  е била, че тя не желае да бъде с него.