1
Той знаеше, че всички са пътници. И че в известен смисъл щеше да му е по-приятно да извърви пътя си с компания. Но другите хора неизменно те забавят. Роднините - трябва да се съобразиш, ако някой се разболее, ако иска да си почине, ако, ако...Приятелите - "приятел в нужда се познава". Всеки път изтръпваше при мисълта, че някой, изпаднал в нужда може да го забави. Жена - за малко да, дори понякога за няколко месеца, но да вземе да забременее, да роди...Не, не, това не беше за него. Той си имаше цел - да остави следа. И всичко си струваше в името на тази цел. Затова вървеше сам. И общуваше само с хора, които можеха да го издигнат, след това тези хора ставаха като всички останали - нужни само, за да си спомнят за него и следата, която е оставил.
© Росица Всички права запазени