Един човек, отдал се на изучаване на древногръцките митове е на път да разбере, че древните митове не са такива, каквито всички знаят.
Лина беше млада българка, току що завършила право в Софийския университет. Правото обаче не беше единствената ѝ страст. Девойката използваше всяка една стотна от свободното си време в четене и изучаване на древногръцките митове за боговете на Олимп и отвъд него. Толкова много се беше запалила по митовете, че заряза правото и се гмурна в историята за древногръцките богове.
След месеци изучаване, Лина беше решена да замине за Гърция и да се сблъска лице в лице с всички свети места, храмове и богатства, направени за боговете. Младата дама взе за компания човекът, на когото можеше да разчита най-много - нейния брат - Оги. Оги беше точно като нея - нисичък, къдрокос и запален по митовете. Двамата бяха много ентусиазирани за пътуването и нямаха търпение вече да се качат в автобуса и да потеглят на дългия път за Гърция.
Когато двамата качваха багажа си в автобуса Лина се обърна към брат си и го попита:
- Има ли нещо, което да те притеснява в цялото ни пътешествие? Пътуването, престоя, изучаването...
- Че защо да се притеснявам? - засмя се Оги.
- Не знам... Може би не е много добра идея да ходим в Гърция за толкова дълго време. Най-добре да се прибираме... - въздъхна Лина.
- След целия този труд ли, Лина? Искаш да обърнеш гръб на тази твоя страст и любов? Май си си изгубила ума по пътя за автогарата. - засмя се отново Оги.
- Прав си... Какви ги говоря? Бързо да се качваме и си извади фотоапарата, защото със сигурност ще попаднем на нещо интересно по време на пътуването. - Лина се усмихна на брат си, но нещо я тревожеше...
Двамата се качиха в автобуса и скоро потеглиха. Беше много горещо. Климатикът в автобуса беше повреден, а да се отвори прозорец беше изключено. Едва се дишаше. На петдесетина километра от границата, Лина не издържаше на тази сауна и отиде да помоли шофьора за кратка почивка. Отиде до него:
- Извинете.
Но отговор не последва...
- Ехо!
Когато Лина погледна към шофьора, забеляза, че е напълно заспал. Уплаши се, че ще катастрофират и извика силно:
- Извинетеее!
Шофьорът се потресе от това изкрещяване. Завъртя волана рязко наляво, пътниците изпищяха - навлязоха в отсрещното платно. Срещу тях с бясна скорост се движеше една цистерна, пълна догоре. След няколко мига последва силна експлозия.
*****************************************************
Изведнъж силна светлина озари нищото. Когато тя изчезна, Лина отвори очи. Огледа се. Намираше се в някаква сграда. Погледна към тавана и видя изображения на него. Видя изображение на щит - златен красив щит, а по средата на този щит имаше грозна глава на жена. Жената нямаше коса - имаше змии вместо коса. Лина потръпна. Знаеше този щит! Това беше щитът на великата Атина Палада - древногръцката богиня на военните изкуства. Лина разгледа хубаво тавана на сградата, която започваше да ѝ се струва като подобие на църква или някакъв храм. Видя много оръжия - копия, арбалети, дори и боздугани. Видя в далечината и някаква планина. Изглеждаше толкова величествена, сякаш това беше мястото, където земята и небето се допират. Лина се изправи от пода, изтупа си дрехите...
- Какво?!
Девойката огледа облеклото си и вместо ризата и дънките сега тя беше облечена в чисто бяла рокля с презрамки, обувките ѝ бяха изчезнали и косата ѝ беше вързана на кок. Друго, което много я заинтригува, изключвайки новите дрехи, бяха десетките статуи на величествена жена до стените на храма. Всяка една статуя беше в една поза - жена, държаща в лявата си ръка копие, а в дясната същия щит като този, изобразен на тавана. Жената беше облечена с рокля и косата ѝ беше вързана на кок.
Когато Лина погледна пред себе си се удиви. Пред нея сякаш имаше изложение на исторически музей. Накити, оръжия, съдове и какво ли още не. Най - поразителното, което Лина видя, се намираше в центъра на тази ''изложба'', а именно щитът с главата на горгоната Медуза, единствената смъртна горгона. Но този сякаш беше оригиналът. Лина не можеше да повярва на очите си...
Изведнъж силен женски глас изкрещя:
- На колене пред Атина Палада!
Лина се обърна, след като чу звук като на нещо, което пада от високо. Зад нея десетки жени, облечени досущ като девойката бяха коленичили и сложили лявата си ръка на сърцето, а дясната на пода. Лина, уплашена от всичко, направи същото като тях. Погледна към щита.
Стените се разтвориха. Силна светлина озари помещението. От светлината се появи женски образ. Жената пристъпи напред. Когато Лина я погледна се изуми колко много прилича тази жена на статуите до стените. Жената се обърна към щита и го взе. Вдигна го и извика така, сякаш отива на война.
''Това истина ли е?'' - мислеше си Лина - ''Това Атина Палада ли е? Великата Атина Палада? Но как? Как може пред мен да стои една древногръцка богиня? Сънувам ли?''
Мислите на Лина бяха прекъснати от силен женски глас, пълен с хъс и увереност:
- О, мои жрици, настъпи този ден! Настъпи денят, в който онази селянка Арахна ще разбере, че не може да се сравнява с един олимпийски бог! Тя не може да се сравнява с мен!
''Арахна? О, ама аз знам това име. Това... да не е онази девойка, която мислила, че е толкова добра тъкачка, че може да победи Атина? О, не! Знам как свършва тази история...''
Лина чак сега осъзна, че присъства в един от най - великите моменти от древногръцката митология - състезанието за фино тъкачество между Атина Палада и Арахна...
© Румен Величков Всички права запазени