Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас.
Нека тишината се изпълни с песента на щурците.
Нека тъмнината полази по гърбовете ни.
Нека ни накара да настръхнем.
Отвори всички прозорци.
Нека пуснем дъжда.
Нека вятърът влезе да поиграе с косите ни.
Нека шибне лицата ни за всички пъти,
в които сме му се присмели от топлите си легла.
Нека водните капчици загасят и последната ни цигара.
Нека ги проклинаме цяла вечност за това.
Отвори всички прозорци.
Нека пуснем шума.
Нека светът ни настигне.
Нека ни оглуши с присъствието си.
Нека ни припомни, че сме живи.
Нека спука тъпанчетата ни.
Нека ни стресне. Нека ни остави без думи.
Отвори всички прозорци.
Нощта е любопитна.
Чуди се какво правим.
Пътуваме.
Ти - загледан в пътя.
Аз - сгушена на седалката до теб.
Помежду ни - тъма и бавна песен.
Купето е препълнено със звезди.
Дъждът вали в лицата ни.
В сърцата ни - само любов.
Ти и аз. Аз и ти. И пътят.
Винаги, винаги пътят.
Сега отвори прозорците.