Пътят към Александър

5.12.2008 г., 20:19 ч.

Проза

639 0 0

1 мин за четене

Този Алексанър не е поредният измислен герой. Той дори е повече от истински. Мечта, блян, преживяване, много болка и много страдание. Когато имаш всичко (което ти е достатъчно) Онази - съдбата, решава, че имаш прекалено много, че трябва да ти го отнеме. Замахва с костеливата си ръка и го опустошава. От него нищо не остава. И ти не знаеш защо се случва. Мислиш, че не си го заслужавал. Но така силно искаш да си го върнеш. Да го имаш за още малко. Да му се порадваш още веднъж. Да поправиш грешките си към него. Но край! Няма го! Защо си го има? Не знаеш.
Става ти студено, мрачно, болезнено. Вярваш само в това, че един ден ще отидеш при своя несбъднат Алексанър. И той ще се усмихне и ще хванеш ръката му. Ще го целунеш и ще го прегърнеш. И тогава... тогава няма никой, нищо да ти го отнеме, да го опустоши. Алексанър ще бъде Там. И ще го обичаш. Но кой ще усети тази ти любов, кой ще хване твоята ръка и ще отвърне на целувките ти? Кой ще прегърне теб? Алексанър? А теб ще те има ли? Не знам. Никой не знае. Знаеш, че си вървял по този каменист дълъг път към Александър, но Александър пак... го няма. Сега ти е още по-студено, дори апокалиптично.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.