“Пътят, посочен с напътствие,
не е извечният Път.
Име, наречено с име,
не е вечното име.”
Дао Дъ Дзин
Болката остана в бедрото ми, макар една част от нея да отскочи в петата, а друга да се разля по гърба. Без да изпитвам никакво вътрешно напрежение, чувствах как нервната ми система се разпадаше.
- Нима не желаете утеха? – запита угоднически механичният уредник, плъзнал по безширния под на “Ad Meliorem” едрата топка, явяваща се негово тяло, разклащайки огромните си тъмни и влажни очи, изписани върху малката топка, която без никакво съмнение имаше претенцията да е негова глава.
- Утеха ли? – горчива погнуса проходи в гърлото ми. – Никога! Ако изобщо искам нещо от теб, то е услуга. Единствено услуга.
Дясната ми длан се разтрепера в кратка конвулсия, преди да я стисна в юмрука си. Сетне бавно я разтворих, а тя, измежду раздалечаващите се пръсти, се взря застинала в мен. Усещах как по един мистериозен, но съвсем физически начин, съществото ми ме напускаше, оставяйки ме сам.
- Да бъде услуга ...