„Глупакът просто е човек, който мисли другояче"
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше да се рее из равнината насреща. Двете крила на широкия панорамен прозорец бяха отворени и закачени с поръждавели кукички за външната стена на къщата. Первазът бе на метър от земята и премрежвайки очи, на мъжа му се струваше, че няма никаква преграда между него, музиката, стаята и равнината.
Обичаше да гледа нататък. Усещаше някаква свобода. Първо стигаше до оградата от дебели, изгладени от времето, валки. След това се спускаше към поляната, в единия край бяха онези храсти с къпините, поне приличаха на тях. Оттук нататък беше равнината, а тя се простираше надалеч. Къщата се намираше на едно по-високо място и от нея се виждаше като от наблюдателен пункт. Ако не беше уморен, мъжът понякога дости ...