Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече. И той ми изнесе цяла лекция за символа "раковина".
Досаден човек. Дори не ме попита дали се интересувам! А аз не се интересувах, всъщност... Не знаех, че има толкова истории около едно обичайно нещо като раковината. Моята е бяла. Като спирала е, наистина. Раждането и прераждането. Плодородие - такива неща ми наговори!...
Не знам. Стопля ме. Не искам да я свалям от себе си. Какво значи да свириш на раковина? Откъде накъде? Ама какво кара хората да измислят всякакви щуротии?
Просто съм красива. Колието много ми отива. Видях го в огледалото...
После се започна - три поредни дни дъжд. Тихо, леко, силно, бурно и пак леко, ръми, лее, носи се. Наблюдавах го - радвах му се, слушах го, забравях го. ...