10.04.2016 г., 0:47 ч.

Равновесие (за конкурса) 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1080 0 10
13 мин за четене

     Изследванията на професор Вътев за кой ли път доказваха, че наблюдаваната от него високоразвита форма на живот приближаваше Земята и то едва ли с добри намерения, едва ли с мир… С обещаващите си млади сътрудници, с екип, съставен от напредничавите световни умове, вече бе успял с разработката на специална лазерна система, която бе в състояние да скрие Земята от погледа на застрашаващата я извънземна цивилизация и напълно да обърка плановете на евентуалните врагове. Бе убеден, че точно сега  е настъпил моментът, когато лазерната защита на Земята трябваше да бъде задействана.

 

     Ойл и Ейл кръжаха над АЕЦ Фукушима, видимо притеснено. Нима идваше краят на Големия Експеримент – краят на смисъла на живота на толкова поколения учени от планетата Пейл?! Щом след силно земетресение радиацията от ядрена централа, разположена на територията на най-надеждните Земляни, не можеше да бъде овладяна, то какво оставаше за останалите, които се намираха във владенията на хора, съвсем различни от японците, трудно решаващи се да сторят нещо за едните си чест и достойнство?! Тези въпроси не даваха мира на извънземните. Трябваше нещо да се направи и то по-бързо…

     -Ще се наложи да помогнем на повече млади Земляни скоростно да осъзнаят някои истини. Дано да случим на правилните – изказа на глас, с нажежен тембър, мислите си Ейл, макар че не беше необходимо, защото съпланетникът му вече ги беше доловил.

      -Доста нови гении трябват на земята. Прав си, Ейл – притеснено разтърка пространството между антените си Ойл.

      -Предстои да определим кои ще бъдат избраните. Предай на нашите от Пейл да изпратят специалисти по осъзнаване и бърз напредък и престани да си хабиш напразно енергията! – непривично грубо Ейл изкомандва спътника си, но ситуацията беше извънредна и това странно поведение не направи впечатление на Ойл, който веднага заработи по неотложната задача.

 

     "Бебето-Вселена" бе еволюирало. Представата на Гът и Фери за възможността една високоразвита цивилизация да създаде свое подобие бе истина, която Земляните още не  бяха в състояние да осъзнаят, но интелигентната форма на живот, достигната на тяхната синьо-зелена планета, продължаваше да се усъвършенства, тя беше факт и това даваше кураж на учените от планетата Пейл да продължат с Големия експеримент. Той можеше да бъде доведен до развитие, но затова бе наложително да се преодолеят и радиационните заплахи за живота. Идеите на физика Едуард Харисън, развили тези на Лий Молин – за „естествения подбор между вселените” и че господстват именно тези, които притежават най-качественото „ДНК, съвместимо със създаването на високоразвити цивилизации”, особено допадаше на Пейляните и им даваше смелост, за да продължат усилията си на тази обещаваща планета.

     Обикновено извънземните търсеха млади, нестандартно мислещи хора, особняци, защото техните умове предполагаха лесно възприемане на странни идеи и само като им се подхвърлеше прашинка от началото, те сами, постепенно и настъпателно, успяваха да го доразвият и то така, че дори и Пейляните можеха да научат нещо за собственото си минало, пък и нови, неподозирани дори и от тях особености, полезни за доусъвършенстването им. Интересно беше как случиха на Исак Нютон, а след това на още много други Земляни, способни да продължат финото развитие на материята.

    Сега Ойл и Ейл, след като уведомиха за проблема управляващите на Големия експеримент, очакваха по-скоро да им изпратят помощници от родната планета, за да могат бързо да организират търсене на будни умове  във всички  учебни заведения на Земята и особено там, където се изучаваше ядрена физика.  

 

     Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как толкова скоро след избухването на демокрацията се появиха новите доносници и мижитурки.

     Той стана внимателно, като се опитваше да не събуди съпругата си. Погледна спокойното й лице, разпилените й по възглавницата коси и изпита умиление.  Очакваха рожба и той за нищо на света не искаше да я притеснява със своите проблеми. Тихо се измъкна от спалнята. Зареди кафеварката и започна да се бръсне. От огледалото го гледаше човек с дълбоки сенки под очите, с две напречни бръчки между веждите, твърде изморен и угрижен. Усети мириса на свареното кафе. Наплиска лицето си със студена вода и побърза да си налее от ободряващата напитка. Силното, горчиво кафе  сякаш му възвърна силите. Вече главата не му тежеше толкова и той намери сили за освежаващ душ. След банята все пак изпи един аналгин. Тъкмо с колегите си вече бяха към завършека на много интересни опити и се започна движение за закриване на Академията. Какво щеше да стане с неговата лаборатория и с многогодишните му усилия? Пак се притесни. Усети как светът наоколо му започва да се върти… Бавно се свлече на пода и почувства студенината му.

 

     Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да се изправи. Запъти се към банята. Залитна и пред очите й проблеснаха звездички... Помисли си, че кръвното й налягане е паднало. Реши да отиде до кухнята и да изпие един айрян. Отвори вратата и направо се спъна в тялото на съпруга си. Падайки върху него,  изкрещя...

 

     -Ойл, бързо! Имам сигнал, че нашата надежда на Земята е в опасност – професор Вътев, чиито опити наблюдаваме от известно време, преди малко е припаднал! – притеснено Ейл посочи на съпланетника си неспокойно мигащите светлинки на сто и първата си антенка.

      -Веднага пренасочвам енергията. Приготви се, Ейл!

 

      -Спокойно, госпожо! Съпругът ви ме извика преди петнадесетина минути, сигурно му е било лошо – един млад и твърде едър човек, който едва се побираше в бялата си престилка, подхвана Ани Вътева и я положи на дивана, а след това, заедно с друг мъж, също облечен като лекар, започна да масажира гърдите на съпруга й.

       -Но как влязохте? Нали беше заключено? – учуди се жената.

       -Намерихме външната врата отворена – сигурно професорът, след като ни се е обадил, я е оставил открехната – убедително отговори по-едрият.

        Вътев задиша тежко и започна да се съвзема.

        -Ето, госпожо - няма нищо страшно, съпругът ви вече е добре и ние ще го закараме до болницата, а след това и в неговата лаборатория - в Академията. Не се тревожете! Стажанти сме на лекуващия ви лекар – не ни гледайте толкова учудено! От няколко дни помагаме на доктор  Белев и затова досега не сте ни виждала – обясни великанът.

         -Но какво е заболяването на мъжа ми? Защо бе припаднал?

         -Лек инфаркт, но вече лошото отмина. Той е добре – бъдете спокойна – опита да вдъхне кураж на жената единият от стажантите.

          -По-скоро да го закараме в болницата! – разбърза се госпожа Вътева, защото „инфаркт”, макар и „лек”, за нея звучеше страшно. Все пак се сети да попита:

           -Колко ви дължа за грижите?

           -Всичко ще уредим, не се безпокойте – нали мъжът ви има здравна осигуровка! – усмихна се грамадният и побърза да преведе Вътев в приличен вид. Веднага, за учудване на съпругата, се ориентира къде се намират дрехите му и умело облече професора  с официален костюм, но не му сложи вратовръзка, а остави ризата и сакото разкопчани.

            -Ще се обадите ли на майка си, госпожо? Нека да ви погостува, защото не е добре да оставате сама в това особено положение – предложи по-дребничкият медик.

            -Да, разбира се – спокойно каза Ани Вътева.

           Всичко започна да й изглежда съвсем естествено. Все пак се сети, че покрай инфаркта на баща си и последвалото лечение, тя даде като дарение на един от кардиолозите няколко хиляди лева. Тогава в болницата така й представиха нещата, че просто нямаше как да постъпи по друг начин, ако желаеше близкият й да оживее. Сега защо ли не й искаха пари? Но скоро забрави и това. Вече нищо не я притесняваше.

 

    Стремежът на Ойл и Ейл към създаване на условия за равновесие на Земята, необходимо за развитието на фината материя, на висока духовност и красота, изискваше тяхната чуждоземна цивилизация да изгради мирен свят. Във времето на Студената война те бяха успели да предотвратят фатален атомен сблъсък между СССР и САЩ, като непосредствено преди катастрофалния миг деактивираха всички ядрени ракети. Но сега сякаш беше по-сложно. Появи се явлението „тероризъм“, като зли оси се разжужаха хората. Огромни бежански вълни заляха стара Европа. Войните, гладът, страданията и болестите отново господстваха… Замъгляваха заветния стремеж към добро… Разработени бяха оръжия, с които животът на планетата Земя скоро щеше да бъде само история за наблюдаващите я. Трябваше незабавна помощ, изпратена направо от планетата на Ойл и Ейл – от родната им Пейл.

 

    От известно време професор Вътев стъпваше на сигурна почва, а не на плаващи пясъци. След прекарания инфаркт, от който сякаш по чудо беше спасен, мозъкът му се избистри и започна да ражда страхотни идеи, които лесно реализираше. Беше успял да създаде екип от блестящи учени и имаше възможност сам да взема решения и да ги привежда в изпълнение. Наред с опита си за откриване на чуждоземни цивилизации, според професора, той вече бе успял и с тези по разпознаването дали извънземните са с добри или с лоши намерения спрямо Земляните. Някои му се подиграваха и твърдяха, че първо трябва да се справи с „дребничките“ проблеми, наречени войни и тероризъм, в собствения си двор, а след това да гледа навън, но той не им обръщаше внимание, защото чувстваше ограничеността им, допотопното им мислене… Системата за лазерна защита на планетата ни вече бе напълно усъвършенствана и то тъкмо навреме. Професорът бе разпознал приближаването към Земята на странни обекти. Бе убеден, че те са на застрашаваща ни извънземна цивилизация. Екипът напълно му се подчиняваше и точно в определения миг задейства системата за защита…

 

     -Загубихме землянските сигнали! Всичко напълно се обърка! – притеснено се почеса между антените си Големият Ум от планетата Пейл.

     -Какво ли става с нашите пратеници Ойл и Ейл? – обади се Свързващата, която можеше да бъде наречена носител на женското начало.

    -Макар че те ревнувам от тях и аз вече се тревожа… - Умът видимо затрептя.

    -Прихващам отново сигнали… и Голям Взрив… с ядрени отпадъци… Няма ги, няма ги вече нито Ойл и Ейл, нито Земляните… - Свързващата зарида неудържимо.

    -Е, сега поне няма от кого да те ревнувам… Но защо ли от Всичкото струи и ме облива мъка?!... Нямаха късмет Човеците, а и мисионерите ни Ойл и Ейл... Защо, защо се случи това?! Само след едно завъртане на Земята около тяхното Слънце оръжията им щяха да бъдат деактивирани и щеше да настъпи ерата на красотата… Само след космически миг…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Хубави празници и на теб, Лати!
  • Весело посрещане на празниците, Eia!
  • Благодаря!
  • "Ерата на красотата" но но каква цена?Интересен поглед към миналото ни и към много вероятното ни бъдеще! Успех!
  • Хората са нетърпеливи. Това ни е в кръвта. Винаги бързаме.
    Харесва ми! Успех!
  • Щом съм заинтригувала и замислила някого, това за мен означава, че съм направила стъпка към целта. Благодаря на всички, които са отделили от времето си за разказа ми!
  • Интересен и заинтригуващ разказ... Желая ти успех!
  • Поздрави за добре написания разказ. Интересен подход към темата. Желая ти късмет от сърце.
  • Браво, Роси! Съпоставила си действителност и фантазия на едно място и с написаното замисляш. Дали всъщност имаме нужда от външна намеса, за да си оправим положението или сами да се гръмнем? Всяко оказано добро , наистина лие добро или една мечешка услуга? Желая късмет в конкурса!
  • Сигурно сме продукт на експеримент на извънземните. И аз вярвам в това. Този разказ вещае гибелен край на Земята, но предвид това, че във всеки експеримент се крие голяма доза непредсказуемост и случаят с проф. Вътев го доказва. Както доказва, че съдбата на една планета не се подчинява и на много напреднал извънземен разум. Много интелигентно написан разказ. Истинско наслаждение бе да го прочета. Поздрав, Роси! Оценката се подразбира.
Предложения
: ??:??