Беше 5 часа сутринта, когато Марков чу изсвирването на клаксон. Отмести завесата и видя паркиралия до входа на жилищната кооперация Кочев, нервно да поглежда нагоре. Още не беше допил кафето си, а този човек беше по-точен от атомен часовник. Надигна чашата, глътна съдържанието на екс и се затича към входната врата на жилището си. Вече заключваше, когато се сети, че не е целунал приятелката си:
- Скъпа, целувам те! До после- провикна се от коридора на кооперацията, но дали го беше чула, дали изобщо беше будна, така и не разбра, защото отговор не последва.
Взе стъпалата през три надолу и със замах отвори вратата на колата.
.- Добро утро, Кочев. Как спа?
- Както всяка вечер. Какви са тези кръгове под очите ти? Ще рече човек, че си се маскирал за Хелоуин.
- Не спах добре. Мислех си за „веселата вдовица“.
- Запленен си?- весело се подсмихна Кочев, докато излизаше от паркинга и се включваше във все още рехавия трафик.
- Не бе, човек. Мислех си каква застраховка имам и аз с тази работа. Виж, ...