Беше 5 часа сутринта, когато Марков чу изсвирването на клаксон. Отмести завесата и видя паркиралия до входа на жилищната кооперация Кочев, нервно да поглежда нагоре. Още не беше допил кафето си, а този човек беше по-точен от атомен часовник. Надигна чашата, глътна съдържанието на екс и се затича към входната врата на жилището си. Вече заключваше, когато се сети, че не е целунал приятелката си:

     - Скъпа, целувам те! До после- провикна се от коридора на кооперацията, но дали го беше чула, дали изобщо беше будна, така и не разбра, защото отговор не последва.

Взе стъпалата през три надолу и със замах отвори вратата на колата.

    .- Добро утро, Кочев. Как спа?

     - Както всяка вечер. Какви са тези кръгове под очите ти? Ще рече човек, че си се маскирал за Хелоуин.

     - Не спах добре. Мислех си за „веселата вдовица“.

     - Запленен си?- весело се подсмихна Кочев, докато излизаше от паркинга и се включваше във все още рехавия трафик.

     - Не бе, човек. Мислех си каква застраховка имам и аз с тази работа. Виж, почивен ден е, а мен пак ме няма. Веднъж, два пъти и току-виж и моята си хванала любовник.

     - Няма застраховка- беше сухият и категоричен отговор

     - Може ли да те питам нещо?

     - Давай!

     - Ти защо си се развел?

     - По същата причина. Но поне си взех поука- замълча за известно време, но Марков продължаваше да го гледа упорито, за това продължи- Не взимай работата си много на сериозно. Признание няма да получиш. Виж всички вицове за ченгета, то това е мнението на обществото. Ние сме в системата, следователно сме глупави, прости, подкупни, мързеливи. Няма да имаш признание, каквото и да свършиш. Ти се пънеш, ловиш престъпници, те си плащат и в съда ги пускат. Кой опира пешкира според теб? Ние. И нещо много важно- никога не пренасяй работата си в къщи, живей два живота. Никога не се ангажирай емоционално с жертва или извършител. Ни-ко-га!

     В колата настъпи такова мълчание, че и двамата го усещаха с всяка частица на тялото си. Всеки потъна в собствените си мисли- единия се страхуваше за бъдещето, а другия съжаляваше за миналото. Кочев реши да разведри обстановката:

     - Хайде, гледай по-весело на нещата. Виж онзи от другия екип, Петров, човека има стабилно семейство и три деца. Даже му остава време и за любовница. Ама и никога не се прибира по-рано в къщи- двамата се разсмяха от сърце.

     - Всъщност, Кочев, мислех си за дочутия от съседите разговор в коридора. Имаш ли някакво предположение?

     - Няколко. Може, след като са убили Маргарит, двамата да са били в коридора и да са обсъждали какво да правят.

     - Съседите казват, че са били двама мъже.

     - Може да грешат. Ако са обсъждали какво да правят с трупа, предполагам, че не са викали, просто са шепнели. Трудно е да различиш мъжки от женски глас.

     - В показанията пише, че са говорели.

     - Може онзи Васил да е говорил, жената да е шепнела. От къде да знам, нали сега ще уточняваме тези неща. Не забравяй и разносвача на пици. Нали тя каза, че са били поръчали пица. Следователно и той трябва да е пристигнал по това време.

     - Какво ще говориш 20 минути с разносвач на пица и то когато се е разразил такъв скандал?

     - Ами да речем излиза Маргарит, отказва пицата, онзи му обяснява, че така не може и бля-бля-бля. Двамата са достатъчно възпитани и се въздържат от крясъци във входа.

     - Ами ако по това време Маргарит вече е бил мъртъв и е излязъл този Васил?

     - Ба, ти си умно копеле. Не се бях сещал за този вариант. Значи сега трябва да търсим и пицар. Браво, мойто момче, всяко твое изказване те отдалечава от жадуваната неделя. Какво е посочил Трънков за час на смъртта?

     - Нищо конкретно, поне доколкото си спомням. Пишеше само, че посоченият от свидетелката приблизителен час съвпада с трупните петна и не знам какво си там.

     - Ето ти добър повод да го събудиш в 5.30 сутринта. Малък реванш за провалените почивни дни- вече паркираха пред управлението- когато влезем му се обади и го питай защо не е посочено нещо по-конкретно.

     - С дебело удоволствие- неподправена усмивка озари лицето на Марков

     Първата им работа, когато влязоха в сградата, беше да се отбият при дежурните редови полицаи и да се информират къде е настанен Васил Маринов. Двамата, които го бяха задържали предната вечер, въобще не бяха очаровани от този тип:

     - Изключително арогантен, неуважителен, дори бих казал агресивен. Когато го задържахме се развика, че ще ни съди, че това е полицейско насилие и такива.

     - Казахте ли му за какво го задържате?- попита Кочев.

     - Е как?- на въпроса с въпрос, служещ за положителен отговор

     - Как реагира?

     - Каза, че от нас научава за смъртта на Маргарит Симеонов. Не отрече, че са имали връзка с жена му, но не бил виновен, че ,цитирам, „Тая е като разгонена кучка.“

     - Дадохте ли му подробности по разследването- повдигна въпросително вежди Марков.

     - За да му дадем, трябва да ги знаем.

     - Чудесна работа, момчета- похвали ги Марков и двамата се запътиха към килията на задържания, за да се запознаят отдалече с личността на вторият заподозрян. Васил Маринов се беше отпуснал на леглото в единичната килия и блажено похъркваше. Обувките му бяха сложени до леглото, панталона, прилежно сгънат, лежеше в краката му.

     - Този или е по-невинен от утринна роса, или е най-големия непукист на света. Ти какво мислиш Марков?

     - Или просто е толкова сигурен във влюбената Симеонова, че въобще не предполага, че може да го издаде.

     - Най-вероятно. Ще видим по-късно. Давай да събудим Трънков!

     Вече влезли в кабинета си, Кочев се зае да прави кафе, а Марков набра номера на патоанатома. След петото-шестото позвъняване един сънен глас отговори:

     - Ало!

     - Добро утро, докторе! Време е за сутрешна гимнастика на сивото вещество, ако е останало такова.

     - Разбирам сарказма на работещите в събота ченгета, но не разбирам как могат да ви назначават на служба, без да може да четете.

     - Четем, но това за което се обаждам не го пише!

     - Добър опит, но на доктор Трънков това не се случва.

     - Нима? А за точния час на смъртта?

     - Ами то си пише, че часът посочен от заподозряната отговаря на следите по тялото.

     - Да, ама има ново развитие. Може ли да е починал… м-м-м-м да речем между 3 и 3.30 сутринта?

     - Може!

     - Е? Нали това те питам, кога точно е починал.

     - Виж сега сукалче, съдебно-ентомологично определяне давността на смъртта не е точна наука като математиката. Аз определям един интервал от време, а не точен час. Ясно!

     - Нещо си раздразнен ли?

     - Съвсем не, просто ти давам безплатни уроци. Щом няма да почиваш, поне това си заслужил- ехидно кискане изпълни слушалката.

     - Можеш ли поне да стесниш този интервал?

     - Мога, в понеделник към обяд, най-вероятно.

     - Късно ми е, сега ми трябва, така че вдигай си гъза и идвай!

     - Колкото и да пресираш нещата, те просто не се получават, от философска гледна точка…

     - Престани- прекъсна го раздразнен Марков.

     - Добре де, добре! Я какъв се е разбеснял от рано! От научна гледна точка е факт, че 48 часа след настъпване на смъртта, ентомологичните доказателства обикновено са най-точният и често единствен метод за определяне давността на смъртта.

     - По дяволите- изстена безпомощно Марков.

     - Така е. А сега мога ли да продължа да спя, а като се събудя бих могъл да се обадя на гаджето ти да се разходим заедно, ако му е скучно?

     - Върви по дяволите- затръшна телефона Марков, но не и преди да е чул веселия смях на Трънков.

Кочев се беше върнал с две чаши ароматно кафе.

     - Чу ли разговора?

     - Дори гадното му кискане.

     - И сега?

     - Ами ще търсим разносвача на пици. Може, също така, да са говорели двама случайно слизащи по стълбите. Вървят лафят си, спират се, осъждат... да речем новата кола на единия, мърдат две крачки, пак се спират.

     - Това значи ли, че трябва да се върна и да разпитам живеещите няколко етажа по-горе и няколко по-долу, дали са чули разговор.

     - Значи, Марков, значи!

     - Прав си, може именно този разговор да е причина за утихване на скандала, нали после пак започва. Може Маргарит да не е искал съседите да разберат каква … хм, какво прави жена му в негово отсъствие и да са престанали докато разговорът не е заглъхнал.

     - Градим въздушни кули. Дай да дръпнем по един фас с кафето и да се заемем с Казанова. Поискал ли е адвокат?

     - И тоя се е отказал.

     - Чудесно- рече Кочев докато затваряше врата и отпиваше първата глътка от кафето.

СЛЕДВА