РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покриваше пода със дебел слой пушек.
- Защо нищо не казваш? Това мълчание ме убива! Аз направих нещо ужасно и не заслужавам да нося душа. Съдбата ми е да обикалям прашните пътища без посока и цел, без никакво вътрешно присъствие. Само онази жалка човешка обвивка, онази греховна плът.
Глас от подземното царство извика!
- ЕЛА!
Аз пристъпих бавно и изведнъж пред мен започна да се изяснява един образ. Но този образ не беше човешки, не беше дори животински, някакво плашещо създание с копита вместо ходила, дълга червена опашка,а лицето му, то беше като човешко, но със силно изпъкнали скули и хлътнали очи. Дали беше Дяволът? Да, със сигурност беше той и само с едно движение той ме хвана през рамо и ме п ...