АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ужасно ме нарани и двойно ме натъжи, защото не можах да му помогна. Не можах да му кажа спри, не плачи, за жалост той нямаше да чуе моя глас, дори аз да бях крещял. То при всички е така, знаеш ли? Всеки ден ме проклинат, а аз неуморно нося техния товар и никой не се поспира за малко в тишината да чуе моя глас.
Аз: Много добре те разбирам, Живот, повярвай ми. Само аз те разбирам, повярвай. Виж ме и аз всеки ден сядам до прозореца и гледам към света, към децата навън, към красивите цветя, към птичките. А ако знаеш колко много искам да изляза и просто да им кажа едно ”Здравей”. Но знаеш ли, ще го кажа, но нито те ще го чуят, нито пък хората наоколо. Единствено ти ще го чуеш, Живот, но знам, че ...