И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?

Не ти пука?!

Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Простичко. И трябва да се сетиш за девиза на мускетарите – „Един за всички и всички за един”

Вече нищо няма значение ли?!

Абе, ай сиктир! Какво толкова е станало бе? Не ми мълчи! КАЗВАЙ!

Провал след провал?! Чувствал си сега празнота?!

Кофти! Ама честно казано – Няма начин ти да си празен. Прехвърляш тонове кръв. Така че стига си се втелявал. Празнота при теб няма как да има. Поне физическа де...

Ами душевна?!

Ей, сладур кой ти е делигирал правото да считаш, че душата е в теб?

Никой?!

Точно така – никой!

Боляло те?!

Уви всички ни боли, не само теб.

Не знаеш сега накъде?! Направил си низ от грешки?!

Живота е път, а не дестинация. Така, че недей да търсиш дестинация просто се наслаждавай на красотите на пътя по който вървиш. А грешките? Ами той и Господ го е казал – всеки човек греши. Просто и банално, но наистина е човешко да се греши.

Проблемът ти е, че ще продължиш да грешиш?!

Е, това вече е тъпо! Не може да знаеш, че грешиш и да продължаваш да го правиш. Адски е тъпо... Просто нямам други думи. И между другото, що така?

Това било част от теб?! Нещо като ин и ян?!

Е, да – има го и този момент. Не мога да не призная, че имаш право. Но може да се опиташ да поуталожиш тази си негативна своя част. Поне леко да я притъпиш. Но не губи себе си, защото както пее Синатра - „За какво е мъжа ако не бъде самия себе си”.

Опитваш се, но май не те разбират ли?!

Е, така си е. Много често се случва точно така. Ама такъв е животът. Все има някой който ще оцени, че се опитваш хем да притъпиш нещо гадно в характера си, хем да си такъв какъвто си.

Искаш да обичаш и да си обичан?!

Би било добре. Наистина. Това е най-прекрасното. Когато стане. Но... „не всичко е така тъй както желаеме да бъде”. И от друга страна както се пее в песента – „Любовта е вътре в нас”. Така, че обичай си. Това ще те накара да се усмихваш. А както е казал Маркес – „Усмихвайте се, дори когато ви е най - тъжно. От къде да знаете, може точно в този момент някой да се влюби в усмивката ви”.

Още ти е гадно?!

Е, ще мине. Да оставим на първо време бутилката с водка, а?! Ето направи една крачка, а китайската мъдрост казва, че и най - дългия път започва с една крачка. Така, сега хайде стани от праха. Стига си се въргалял в него. Добре... Поизтупай стария костюм. Браво! Усмихни се! Знаеш, че нищо искренно не остава незабелязано. Така че усмихни се искренно моля те!

Лесно е да се каже, но трудно е да се направи ли?!

Не, сърце мое! Не е толкова трудно. Трудното мина. Трудното е да се научиш да чуваш песента на птиците, когато ги затрива шума на града. Трудно е да заспиваш щастлив от шепота на вятъра в листата, когато мечтите ти се изплъзват. Трудно е да си сам и да се наслаждаваш на прекрасна песен, когато жадуваш за мекота на ухаеща коса в прегръдките ти. Трудно е да останеш себе си и да не намразиш, когато си паднал и те отминават без да ти подадат ръка. Трудно е се усмихнеш, когато са ти разбили зъбите. Трудно е да подадеш размазаните си пръсти, за да помогнеш на друг да се изправи. Трудно е през сълзи от болката да му казваш, че си струва да стане. Това е трудното, сърце мое! И то вече мина.

Кой съм аз ли?!

Душата ти!

?!

Да сърце мое! Да, само ние с теб сега не спим. Да, заедно с теб чувстваме! Да, заедно с теб ще посрещнем слънчевите лъчи и ще накараме лицето да се усмихне щастливо на новия ден!