Разходка по улица “Горки”

Над Москва се стелеше лятна вечер. Юнското небе беше чисто и милиони звезди блестяха над кремълските кули. Улица “Горки” беше залята от светлините на старите улични фенери, както и от ярко осветените витрини на голямите магазини. Пъстра тълпа от московчани и туристи сновяха нагоре надолу по широкия булевард. Пред Театър “Ермолова”, както обикновено, десетки любители на театъра питаха за “излишни” билети.  Пред ресторант “Национал” опашката от чакащи беше отчайващо дълга. Същата опашка имаше и пред прочутото "кафе мороженое Планета". Десетки млади двойки, както и сами момичета, чакаха да се освободят места, за да влязат. Многобройните таксите летяха по широкия булевард и не спираха пред търсещите превоз, които чинно чакаха с вдигната ръка по протежение на  тротоарите. В тази топла лятна вечер Ник се разхождаше самотен и зяпаше по витрините на десетките магазини, аранжирани със стоки, които вътре не се появяваха даже веднъж в годината.

         По пейките, разположени под дърветата, седяха възрастни московчани, излезли да подишат малко бензинови пари и да се полюбуват на тълпата. 

         На петдесетина метра от “Пушкинская” улица на една пейка седяха три млади  момичета, говореха оживено и се заливаха от смях. Бяха на около 20-22 години, явно приятелки, излезли след работния ден да направят няколко “тигела” по московското “стъргало”. Едната беше с леко удължени очи и къса  черна коса, другите две бяха русокоси красавици с бяла кожа и сини очи. Едната беше с коси до раменете, а другата - с дълги прави коси, падащи тежко почти до кръста ú. Трудно беше човек да определи коя е по-хубава. И трите имаха неповторим чар и своеобразна красота. Как да сравниш източното обаяние на Ела с големите, дълбоки като планински езера очи на Зоя, или дългите бедра на същата с главозамайващия бюст на Нина. Три чаровни красавици, три весели млади жени, три безгрижни птички, търсещи удоволствие и забава.  Край тях минаваха десетки, стотици мъже и жени, минаваха млади и стари, минаваха местни и чуждестранни туристи, дошли  да посетят столицата на най-голямата страна в света. И никой не обръщаше внимание на тези три красавици, сякаш светът нямаше нужда от нежност, от авантюри и любов. Смехът им кънтеше в лятната нощ като звънчета на троен впряг, препускащ по зимната степ на Русия. Блясъкът на очите им обещаваше топлина и уют на пътника, завил се с тежкото кожено покривало. А шейната летеше из степта,  недокоснатият от човешки поглед сняг  заслепяваше очите на стария мужик, размахващ  дългия си камшик над плувналите в пот мощни коне. Трите расови животни - бял, дорест и черен,  водеха пътника към поредната среща с непознатата  “баришня”, където го очакваше ново приключение. Трите красавици - Ела, Зоя и Нина, също очакваха  този, който ще ги поведе към нови приключения и авантюри.

         Часът наближаваше 8 и Ник продължаваше самотната си разходка по “Горки”. След като стигна до паметника на Пушкин, тръгна обратно, с намерение да се прибере и прекара поредната самотна вечер в малката квартира на приятеля си.

         Вървеше бавно и не виждаше хората около себе си, не чуваше смесицата от гласове и езици, които бяха като неясен звуков фона на мислите му. Изведнъж експлозия от звънтящ смях го накара да спре и погледне към източника на това  весело настроение. Погледна по посока на смеха, видя пейката, скътана под дърветата, видя силуетите на трите грации и реши да пребори самотата си с малка шега. Приближи пейката и застана безмълвен пред трите момичета.  В първия момент те не го забелязаха или не му обърнаха особено внимание и продължаваха да се смеят от сърце. Но в един миг смехът им секна и те вдигнаха очи, и в погледите им загоря любопитство.

         Ник беше приятен младеж, елегантно облечен в бежов панталон и кафява риза с цвят на тъмен шоколад, на краката си носеше меки мокасини с цвета на ризата. Черната чуплива коса и големите му зелени очи допълваха външния му портрет, който привлече вниманието на трите “девушки”. Мълчаливо го оглеждаха, веднага бяха разбрали, че е чужденец, което повишаваше чувствително любопитството им. Гледаха го мълчаливо и с интерес. Ник също мълчеше и ги наблюдаваше, търсейки оригинален начин на запознанство.

 - Защо се смеете така, не виждате ли, че на мен не ми е до смях? Та вие даже не ме познавате, а си позволявате да ми се смеете в лицето - изтърси той с много сериозен тон, пълен с упрек и възмущение.

Нова вълна от неистов смях огласи  улицата и случайните минувачи се заобръщаха да видят кой се смееше така. Ник, изправен пред тях на крачка разстояние, ги наблюдаваше и оглеждаше. И трите бяха красиви, интересни момичета, беше му много трудно да прецени коя му харесваше. Все така мълчаливи след първата вълна гръмогласен смях, Ела се отмести към края на пейката и направи място за още един, между нея и Зоя,  и с мълчалив жест покани младежа да седне при тях.  Ник нямаше нужда от втора покана, направи крачка  и седна между двете момичета, благодарейки за поканата. Сега и той се усмихваше. Всеки каза името си, а момичетата в хор го попитаха откъде е.  Думата България ги накара не само да се усмихнат приветливо, но и да се спогледат многозначително. Лекият опознавателен разговор завърши с поканата на момичетата да се присъедини към тях - отивали да пият по едно питие в бара на близкия хотел. Ник беше свикнал да бъде галантен кавалер, но нямаше намерение да пилее пари за три непознати момичета. Пък и в момента не разполагаше с много.  Реши да предложи гостоприемството си. Да купят бутилка хубаво българско вино от близкия гастроном, в къщи имал подходящо мезе и освен това - прекрасна музика. След кратка мълчалива консултация момичетата станаха и казаха “пошли”! И тръгнаха.

         Бутилката “Мавруд” - отворена, топли, прясно изпечени фъстъци за мезе и малкото портативно магнетофонче “Шарп”, от което се лееха гласовете на Том Джонс  и Хъмпърдинг, превърнаха малкото апартаментче в прекрасен парижки бар. Пиха, танцуваха, смяха се, разговаряха.

         Не беше изминал и час, Ела помоли  Ник да я придружи до банята. Услужлив кавалер, той я заведе и веднага се върна при другите момичета. Те се усмихваха странно, но Ник даже не забеляза тези усмивки. Когато след 15 минути Зоя го помоли да ú покаже къде е банята, Ник беше доста изненадан, че тя се обръща към него, а не към приятелката си, която само преди 10 минути беше ходила там. Но нищо не каза и изпълни желанието на младата жена. Вратата на холчето беше останала отворена и само след секунди Ник танцуваше с Нина.

         Бутилката беше вече почти празна, когато Ник трябваше да покаже банята и на Нина. Този път той се забави доста, преди да се върне при Ела и Зоя. Изборът беше ясен за всички. Когато Нина се върна при компанията, Ела и Зоя, казаха, че трябва да си тръгват, станало късно. Нина живеела в друга посока,  така че не могат да ползват едно такси. Минаваше полунощ и метрото вече не работеше. Ник щял да се погрижи за нея, каза Ела с усмивка и благодарейки на Ник за гостоприемството, изчезнаха в лятната московска нощ.

Ник беше придружил Нина до банята и не беше устоял на женствеността на младата жена. Още в коридора прегръдката и устните им заговориха за желанието да прекарат заедно нощта.

         Когато Ник се върна в стаята, след като беше изпратил Ела и Зоя, Нина  се беше изтегнала на широкото ниско легло. Легнал плътно до нея, Ник не можеше да се нарадва на прекрасните ú гърди, на плътните ú устни и желанието ú за дълги и дълбоки целувки.  Дългите ú коси покриваха като шатра лицето му, когато тя се надвесваше над него и впиваше жадните си устни в неговите. Ръцете му галеха едрите ú гърди, пръстите му опипваха  розовите зърна, които изпъкваха на фона на тъмния им ореол. “Време е да помислим за дрехите си”, каза с хитра усмивка Нина, стана и започна бавно да се съблича под звуците на песните на Пол Анка, Платърс и Адамо. Импровизираният “стриптиз” силно нажежи обстановката в малкото скромно апартаментче в центъра на големия град. Ник се наслаждаваше на сексапилните форми на младата рускиня. Макар плътно и закръглено, тялото ú излъчваше страст и желание. Косите с цвят на узряла ръж падаха по раменете и гърдите ú като водопад, разстилаха се по гърдите ú, чиито размери и твърдост бяха непознато досега за младия българин. Въпреки обема, гърдите ú стояха като изваяни и върховете им гледаха  нагоре към небето. Да ги обхване една ръка беше абсолютно невъзможно. И тези чудеса на руската природа бяха увенчани с малки удължени зърна, розовеещи на тъмния фон на ореола. Безупречно плавна линия  рисуваше контура на тялото ú, започвайки от дългата шия, спускайки се по високите рамене, заобокаляйки щедрата ú гръд,  тази линия се гмуркаше в тънката талия, за да изплува в  широкия ханш, оформяйки един чаровен и предизвикателен задник, преди да се спусне по силните и източени бедра.  Контурът продължаваше своя път надолу, за да изрисува красивите форми на прасеца и тънките глезени. Ник не можеше да се нагледа на това красиво изваяно тяло и не можеше да повярва, че цялата тази красота беше паднала пред него от небето в тази лятна нощ, за да се любува на нея, да пие от това излъчващо страст тяло, да гали съвършенните му форми и да го люби  с цялата си мъжка сила, която сякаш беше се утроила пред красотата, която бавно се разкриваше пред изумения му поглед.

         След като се освободи от дрехите си, Нина мина от другата страна на леглото, приседна до него, наведе се над устните му, притисна гърдите си към неговите, погали нежно косите и лицето му и започна бавно да разкопчава ризата му. От време на време Нина отместваше ръцете му, които не можеха да се откъснат от  нейните гърди, навеждаше се, за да целуне косматата му гръд, а ръцете ú се спускаха надолу, за да го освободят от ненужните вече дрехи. Когато и двамата бяха като току що родени, тя го възседна и бавно започна да се движи нагоре надолу, като същевремено апетитният ú задник изписваше широки осмици. Несъмнено тази жена беше създадена само за сексуални удоволствия, владееше до съвършенство изкуството на плътската любов и умението да го поднася с финес и нежност. Ник беше достигнал три пъти до кулминацията и продъкжаваше да бъде възбуден, сякаш току що я беше обладал, а младата жена не спираше да го изненадва със своите майсторски изпълнения.  Възседнала го като английски жребец,  тя ритмично го обладаваше и сама изпитваше огромно удоволствие от тази необикновена езда.

         Имаше моменти, в които Ник съжаляваше, че не е октопод, за да може едновремено да гали и едрите ú гърди, и кадифения задник, и да се рови между бърните ú. Всяка нейна клетка беше една жена, всяко нейно движение беше милувка и предизвикателство, всяка нейна целувка възбуждаше и караше мъжа да трепери от страст, да излива жизнените си сокове в нейната женственост, да изригва в дъното на устата ú, да свършва между огромните ú гърди. Времето сякаш беше спряло,  музиката звучеше в стаята, за да съпровожда страстните стонове на двамата. Отначалото не беше казана нито една дума, движенията и въздишките заместваха думите, които бяха загубили смисъла си. Страст, възбуда и желание! Нежност, сила и изригвания! Устните шепнеха не думи, а необикновени желания, ръцете галеха това, което мисълта  искаше.

                  Докато Нина се бавеше в банята, Ник извади засекретена отдавна бутилка шампанско, наля във високите тесни кристални чаши и тръгна към банята. Гореща пара и въздух се бяха обединили и обгърнали апетитното тяло на   жената и в съюз с топлата вода я проникваха под формата на топли флуиди. Когато пъстрата завеса на ваната се отмести и Нина видя протегнатата чаша шампанско, спря водата и с леко намигване го покани във ваната.

         От нагорещените от възбуда и топла пара тела при всяко съприкосновение  изскачаха искри, които се смесваха с тези на искрящото вино и ги опияняваха  до полуда. С шампанското в ръка Нина коленичи в нозете му, притисна главата си към бедрата му и започна да гали вътрешната им повърхност с ненаситния си език. Този необикновен и непознат допир съвсем подлуди Ник, той хвана дългите коси на младата жена и повдигна  главата ú, докато устата ú достигна на нивото на  силно възбудения му пенис. След миг той вече беше изригнал в дъното на тази гореща и жадна уста. Нина го обля с остатъка от шампанското и отново го пое, за да изсмуче и последните му сили.

         Нощта преваляше, когато  се разположиха на широкото легло. Прегърнаха се нежно и едва сега поток от любовни слова се изля от устните на двамата. Нина явно беше поетична натура и му рецитираше стихове на руски поети, майстори на  любовната лирика. Ник слушаше тази нежна музика, галеше гърдите ú. Покри лебедовата ú шия с целувки, не пропусна и розовите охлюви на ушите, дълго езикът му обикаляше по раменете, подмишниците и набъбналите от желание зърна на щедрата ú гръд. Нина беше изключително надарена от природата, при такива размери на бюста не би могло да има такава твърдост и стегнатост. Но при Нина го имаше в изобилие и младият българин нито за миг не ги изоставяше сами. Ако не устата му, то ръцете му бяха непрекъснато върху тях, а в онези моменти, когато върховният екстаз го заварваше между тези хълмове на сладострастието, удоволствието му беше неописуемо. В тези моменти Ник се чустваше на седмото небе и не можеше да си представи живота без тези божествени полукълба, създадени от природата за удоволствието на мъжа.

         Упоен от поезията, замаян от шампанското и изтощен от любовните игри, Ник беше се отпуснал за кратко в прегръдките на Морфей, когато почувства нежно докосване по слабините си. “Сънувам еротичен сън”, помисли Ник, но вече буден, отново чувстваше нечий език да обхожда контура на пениса, да се спира на върха и да засмуква  главата между устните си. Протегна ръка под лекото одеяло и пръстите му докоснаха финната като коприна коса на Нина. Това го събуди окончателно и цялата вечер и нощта преминаха пред очите му като нереален филм. Не сънуваше, до него беше Нина с красивата си гръд, със силните си бедра, с дългата коса с цвят на узряла ръж. Нина - жената поезия, жената нежност, жената желание и страст, жената, която знаеше какво да даде и какво да вземе от мъжа. Безскрупулна любовница, щедра приятелка и нежна партньорка на човека, когото срещнала на улицата в една лятна юнска нощ по време на разходка по улица “Горки”.

         Две силни мъжки ръце я хванаха под мишниците и я придърпаха нагоре. Обхванаха задната част на бедрата и я повдигнаха, за да може устните му да се слеят с бърните ù. Езикът му се промъкна към клитора и нежно започна да го гали. Нина изтръпна цялата, милиони мравки полазиха по цялото ú тяло, стомахът ú се сви,  необикновена възбуда я разтрепера и накара да притисне главата на мъжа между бедрата си. Той беше проникнал достатъчно дълбоко в нея, за да почувства  движенията на езика си, притискащи с всичка сила набъбналата до крайна степен пъпка на сексуалното желание. Нина се завъртя на 180 градуса, обърна му гръб, без да се отдели ни на йота от устните му, наведе се и пое в последния момент изригващата му мъжественост. Обля я необикновена топлина, цялото ú тяло пламна, сякаш пред нея беше зейнала огромна пещ, в която се топеше стъкло. Чуствайки че и нейната възбуда скоро ще достигне своя апогей, русокосата красавица притисна още по-силно бърните си към горящите устни на младия мъж. Нейното освобождаване беше бурно и съпроводено от продължителен вик на ранена кошута. Този див повик на природата запълни цялата стая, отрази се в стените, върна се към извора си и запали още веднъж огъня на желанието в  сърцата им.

Тази неутолима жажда за сексуална близост ги мъчеше вече повече от 6 часа. Всяка тяхна клетка беше се възбуждала и удоволетворявала многократно, бяха взаимно изстискали всичките си жизнени сокове, без да позволят капка от тях да  се разпилее. Нестихващото желание водеше до неописуема възбуда, възбудата към удоволетворение, а удоволетворението като бумеранг се връщаше, за да  индуцира ново желание, нова още по-силна възбуда и още по-бурно удоволетворение.

         Нощта беше отлетяла в небитието, слънцето отдавна беше достигнало зенита си, по улица “Горки” стотици магазини бяха отворили вратите си за нетърпеливите купувачи. Пред кафе сладкарниците и ресторантите пак имаше опашки. Таксита летяха по старата улица, преживяла бурни дни на възход и падение. Посрещнала Наполеон с пожари и дяволски студ, недопуснала немските пълчища да газят снагата ú. 

         Часовникът на Спаската кула отмерваше поредния дванадесети час, а пред "Гроба на Незнайния войн" и пред Мавзолея на Вожда се извършваше поредната смяна на караула, когато Нина, изморена, но щастлива, прегърна Ник, целуна го с онази целувка, която го беше пленила преди 14 часа в коридора на малкото жилище и беше станала причина за една незабравима и бурна любовна нощ недалеч от улица “Горки”. Където съдбата ги беше срещнала, за да изпитат  всички трепети на сексуалното общуване, за да се почувстват близки и да се разделят влюбени и почти уверени, че това ще бъде единствената нощ в живота им. След като Ник я изпрати, затвори вратата зад отдалечаващата се Нина, обзе го тъга и умора. Още една неочаквана среща и една необикновена любовна нощ щеше да  остане единствена и неповторима, както често ни се случва в живота. Разходка по улица "Горки"...