Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото съм млада, не осъзнавам, че тъпча върху себе си, а за синините още е рано. Когато избият, заедно с болката, ще си търся захвърлените сили, за да подпират ръцете ми. Същите ръце, избягали от ласките на любимите хора и махащи за сбогом... Сега болят и търсят твоите. Прости! Сякаш не бяха мои, мечтаеха за върхове и се убодоха. Заспа младостта и остана им сила, колкото да молят за обич. Стана ми тежко и допълзях обратно при теб. Ще те разбера, ако изкрещиш, че съм жалка. Изхабих се, изпили ме животът отрано. Аз бях тази, която обеща да разсейва съня ти с нежна мелодия и да стопля с устни хладното утро, а избягах на празника ти... Не помня кога жарта ми се превърна в шепа пепел и подразни очите ми ...