меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
31.05.2007 г., 11:58 ч.

РАЗКАЗ ЗА ДЪВКИТЕ 

  Проза
1260 0 11
4 мин за четене
 

Причина да го направи днес, в най-голяма степен беше, че искаше да се направи на идиот като отиде в магазина. Бившата му приятелка работеше там, те бяха разделени от две седмици и вече бяха изгубили чувство за време. А бяха се разделили, понеже тя изведнъж бе сметнала, че това, което правят, е точно толкова вредно и глупаво, колкото всички лъжат. И му бе казала, че повече не иска да го вижда. И после как да не намразиш медиите!

Искаше сега като отиде при нея и тя го попита какво желае, и то с най-безразличния тон на който е способна - той да й изтърси нещо от рода на "Идвам за теб, мило слънчице, и за бучка захар", или пък "Виж, ако се кача на тази маса, ще мога ли да поговоря с Господ, той ще ме чуе ли?"

И го направи днес (върнете се на най-горното изречение и го прочетете за да разберете смисъла на това преди скобата).

В най-небрежен и разпуснат вид, той излезе от входа и се насочи към пицарията. Спомни си, че магазинчето трябва да се намира някъде там.

Стигна и влезе.

Тя само като го видя на какво прилича, направи ОНАЗИ физиономия.

Той си изчака на опашката най-културно. За момент си помисли да започне да се чеше, да се дапса и да се дърля между хората, но се размисли.

- Какво ще желаете, господине? - Го попита тя студено, когато дойде негов ред.

Той не отвърна нищо в продължение на няколко секудни. А после каза:

- Една амеба се протегна на дървото, замисли се и тихичко запя,  "защо съдбата е жестока и ме кара до горя".

Хората зад него го изпогледаха странно. С ОНЕЗИ погледи.

- Извинете, май не ви разбрах.

- Къде загубиха се всичките искри, когато вярата потъна във листята, защо небето плаче с моите очи и със очите на децата...

- Хората отново го зяпнаха - явно съм си казал аз на глас и съм сложил пряка реч, а сега, докато редактирам този разказ,  решавам да не го променям.

Една възрастна жена се усмихна мило, обичаше поезията и не само нея.

- Господине, не задържайте опашката, ако обичате, има и други след вас - каза тя, едва издържайки да не се усмихне.

- Очите ти са сини, а небето ме отнася, усмивката дърветата покри, защо небето ме отнася като зърна твойте очи...

Този път тя се усмихна. След което се опита да си придаде твърдо изражение отново. Каза му:

- Ще купувате ли нещо, или ще си тръгнете?

- Айде бе, купувай ако ще купуваш! - Възкликна някой отзад.

Звучеше радио. Говорителят изведнъж каза: "Според официалните данни, се очаква рамковият договор да окаже негативно влияние върху макроикономическите паралактични отношения. Очаква се рязко спадане на покупателната способност."

Тези изречения МУ се сториха интересни и той се заслуша в тях. Нещо се замисли.

- Господине...

- А? А, да...  Завий ми десет дъвки във пакетче, сложи ги в моята ръка, за да имам нощно време кефче да ги хрупкам във нощта...

Пак дъвки! Както вчера и предишния ден. Тя не издържа и отново се усмихна. Спомни си защо го бе харесала.

- Десет дъвки, а?

И се протегна до буркана с големи разноцветни дъвки. Взе десет разноцветни дъвчици, мънички и кръглички. Той протегна ръка за да вземе десетте мънички, разноцветнички и кръглички дъвчици. И тя изсипа десетте мънички, разноцветнички и кръглички дъвчици в шепата му.

- Петдесет стотинки.

Той й даде левче.

- Предварително и за утре - каза той, усмихна се и излезе с десетте мънички, разноцветнички и кръглички дъвчици.

Знаеше, че още няколко дена така, и ще успее.

Мисля, че и тя знаеше.


© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??