Вече минаха 3 години от както заминах, но все още си спомням последната ми година, сякаш беше вчера! На 17 септември, първия учебен ден в гимназията, беше някакъв ад. Денят започна с болки в корема, от преяждане предишния ден, или просто люти нерви. Кой би предполагъл че аз, германофилът, ще вляза във Френската...
Когато за парви път изкачих стъпълата, и се изправих пред входната врата, страх напълни сърцето ми. Тя беше стара, ново боядисана в черно, със стаклени прозорзи и метални решетки. Тя пасваше по-добре на каторга от колкото на училище. Много скоро щях да разбера че не грешах.На врата стоеше листата с класовете, много от предишните ми съученици бяха влезли във Френската и се надявах да съм поне с един от тях. Съдбата обаче ме беше сложила отново съвсем сам. Отново трябваше да се боря за престиж и признание, нещо което обичах и мразех.
Излязох от другата старана на уилище, в двора, където хората се бяха събрали за тържествената церемония по случай първия учебен ден. Намерих новат ...