РАЗКАЗЪТ НА КАКА ГИНА
Вървях си бавно по улицата, натоварена с две чанти претъпкани с продукти /напазарувала бях за Великден/, когато видях пред мен да върви кака Гина – тя живее през два входа в нашият блок. Настигнах я, заприказвахме се и тя започна да ми се оплаква:
Ох, Юлиянче… дъх не ми остана!...Направя няколко крачки и спра – уморявам се… Ама тъй на, единайсет години в Гърция…ей до къде я докарах. На ти сега една Гърция… здраво място по мене не остана... Защо ли съм се блъскала, ама на….простотия – за пари….
Спечели ли поне, како Гино – питам я аз, а тя едва чакала, продължава:
Спечелих, което е вярно, спечелих. Кой сега купува апартамент за една година, а кажи ми? А аз купих. Плащат хората, вярно, ама може ли здраве да купиш с пари, а? Сега пари имам, здраве нямам. Иси косум и от пари и от всичко!...
Стигнахме до блока и тя взе да ме подканя: „Ха седни тук малко да си починем и тогава ще си ходиш. За къде толкова бързаш, сядай де…
Седнах аз, а тя продължи:
Тогава за първи път р ...