Той би прихнал да се смее при други обстоятелства, но аз говорех съвсем сериозно и нещо в тази стая, с тези четирима Различни мрачно седнали около разнебитеното казионно бюро, го накара да си замълчи. И по-добре, сега нямахме време за спомени.
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ възражение тон. Той е свикнал да командва. – Давай да видим какво може да се направи преди да звъня на Сивите.
- Аз викам изобщо да минем без тях, ако може – промърморих аз. – Нещо обаче ми подсказва, че може да се наложи да събудим шефа и Оля.
- Първо да опитаме сами, става ли? – отговори Семьон. – Шефът ще е бесен, ако го събудим за глупост.
- Вярваш ли ми, аз съм бясна, а съм нощна смяна и не спях – допълних. – По-лошата новина е, че ще се наложи да будим и Завулон.
- Едва ли – засмя се Семьон. – Той сигурно е буден и е на шабат – ухилих се. Способността на Семьон да се гъбарка с най-силния Тъмен в Москва, началника на Дневния Патрул, си беше невероятна.
Иля и Семьон станаха и всички се нади ...