Изръмжах и продължих след него. Изравнихме се.
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих на работа в отдела.
- Не ми казвай, него са го убили бандити – допълних аз саркастично.
Глухарьов се опули насреща ми. После се намръщи и ме погледна много лошо. Все едно съм осквернила паметта на въпросното ченге и на всичкото отгоре съм навлязла в личното му пространстно.
- Не съм ти чела мислите, просто беше твърде прозрачно. И сега какво? Ще ми кажеш, че ти си този, който пази района от тях, това ли? – уточних аз.
- Нищо подобно – възрази той и ме погледна много строго. - Игор го убиха, но не бандити, а продажни ченгета. Опитал се да им попречи на далаверите, те го предупредили, веднъж, два пъти, три пъти. Дали му пари, а той не само, че не ги взел, а дори им повдигнал обвинение, че и в ...