- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с големи уплашени очи, а още по-ококорено гледаше Олег. Вече от половин час се опитвах да изкопча някаква информация от гаменчето в стаята за разпити, но то само клатеше глава и мълчеше. Това започваше определено да ми действа на нервите.
Сямо няколко минути след началото на разговора със следователя Антон беше станало ясно, че аз съм излишна, така че Глухарьов побърза да ме разкара като пътьом ми даде и работа за вършене – да изкопча от малолетните гаменчета координатите на родителите им. Беше ми наредено да повикам Олег за подкрепление – в случая за милиционерски авторитет (въоръжен страшен милиционер никога не е излишен) – и да ги водя един по един в стаята за разпити. Реших да започна от ...