- Къде трябва да те чака този твой приятел? – попита Глухарьов, докато вървяхме двамата по алеите в най-големия парк в района.
Бях се обадила на Миша Игорев преди половин час и му бях определила среща в нашия район. За по-удобно. Все пак онази твар живееше наоколо и би било добре да се провери дали извергът не се шляе из градинките. А пък е по-добре да се говори с Миша на неутрална територия. Че иначе има твърде много условности.
- За какво ме накара да купя водка и доматен сок? – измърмори Глухарьов, и размаха плика с бутилките под носа ми.
По неговите критерии водката се пие без разредител и с оскъдно мезе. Обаче нашата цел не беше да спретнем запой. Наистина го бях накарала да ги купи. Все пак на среща не може да ходиш с празни ръце. Освен това трябваше да предразположим Миша. Никой Тъмен не обича да доносничи за други Тъмни. А ние имахме нужда точно от това.
- Доматеният сок е за него, водката – за нас – отговорих.
- Че кой нормален руснак пие само доматен сок при наличие на водка? ...