РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕНО
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
Слушайте какво ми се случи! Влязох в един супермаркет, взех един килограм пакетирани ябълки, както ми заръча дъщерята. Цената на пакетираните беше едно евро и деветдесет и девет цента. Те, търговците, така правят. Това е номер. Плащаш две евро, а си мислиш, че е едно и нещо. Мошеници! Чудят се как да мамят клиентите. Взех си и една от купчината, дето ги продават в насипно състояние, избърсах я в ризата и докато стигна до касите, я изядох. Да ме пита човек защо го направих! Ами, ей така, отвътре ми дойде – неосъзнат рефлекс. Като кучето на Павлов.
Тогава се замислих: „Дали пък не са ме видели на камерите?! Ако са ме записали как хрупам и извикат полиция...”
Оставих две евро.
– Brauchen Sie de ...