Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Така е и с човешките души. Най-стойностните трудно се отключват. Или … се разбиват.
Достойнството е вътрешната опора на личността, усещането за собствената ни значимост и ценност. Външните фактори само могат да я потвърдят или отрекат, но не и да я изградят или разрушат.
Ако правиш своите избори на базата на принципа „Какво ще кажат хората“, твърде е възможно да не дочуеш оня тихичък глас в душата си и дълго да вървиш по чужда пътека в грешната посока.
Няма как да изживее нирвана душа, която е потискана и унизявана. Мазохизмът не е наказание свише, а неосъзнато безволие.
Самотата не е оправдание да търпим присъствието на човек, който атакува самоуважението ни.
Не можем да постигнем блаженство ...