“Обичам те, Ейми. Не искам да ти се случи това.”
Внимавай! Границата е толкова тънка, че самото й достигане вече те е отвело от другата страна...
Диалог... не, ние нямаме такъв. Прекалено далече сме един от друг, доколкото това може да бъде някаква причина за липсата на комуникация между нас. Но е така, аз съм тук, а ти там. И това е непоносимо. Какво ли щеше да кажеш сега, ако можеше? Може би: "Не, тук съм аз, а ти си тази, която си там..." или нещо още по-далечно: "Мечтите не са тези, които ни изоставят, просто ние забравяме за тях. Затова, не ме забравяй..."
В един момент ми хрумна, че ти наистина може да си тук и да ми казваш тези думи и всъщност това да е реалността, а онова, което пиша в този момент да е просто халюцинация. Да те забравя... как? Това не го мога...
Толкова съм уморена от чакане по теб. По фините разклонения на нервите ми, тече онази отпадналост, която ме кара да се смалявам и да усещам страх от нарастващите около мен предмети. Изкривените им форми заплашително се ...