Право-славието е всекидневна битка – поражения и победи, от която излизаме със струпеи на колената от молитви, с изплакани очи от покаяние, но с окъпана душа.
Право-славието е безкрайно покаяние и преживяна изповед.
Право-славието е подвиг, последно усилие по пътя към Царството Божие.
Право-славието е откровение – Божие и човешко.
Право-славието е звезда-водителка в мрака и облак - предпазващ от знойния пек в пустинята на живота.
Право-славието е тясната врата и стесненият път, който води в живот. Този път малцина намират, защото православието е кръстоносене.
Право-славието е кръщение в смъртта на Христос и възкресение във възкресението на Христос.
Право-славието е ежедневно умиране за себе си и раждане за ближния.
Право-славието е обръщане на другата буза за удар.
Право-славието е да скърбиш или да се радваш с другия до теб.
Православието е себежертва.
Право-славието е да споделиш последния си залък с този, който няма.
Право-славието е да си дадеш и горната дреха, когато ти поискат ризата.
Право-славието е ослепяване за света и оглушаване за гласа на суетата.
Право-славието е безмълвие.
Право-славието е съзерцание.
Право-славието е нестяжение.
Право-славието е душата на Господнята невеста.
.
Право-славие е да искаш да остарееш с Господа.
Право-славието е обет за вярност към Бога.
Право-славието е вяра.
Право-славието е любов – към Бога, Отечеството и ближните.
Право-славието е упование в Господа.
Право-славието е милост и дела на вярата.
Право-славието е кръвта на Христовата църква, пролята в годините на гонения.
Право-славието е песента на славея, видял страстите Христови.
Право-славието е покаянието на разбойника, стоящ отдясно на Христовото разпятие.
Право-славието е света евхаристия, установена на Тайната вечеря с дарове взети от Витлеемските ясли и Голготският кръст.
Право-славието е кандилото на душата, което слагат на светилника да свети на всички.
Право-славието е светлината на света. (Мат. 5:14)
Право-славието е солта на земята.
Право-славието е добрата почва, в която семето на Сеячът дава плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
Право-славието е добрият плод на дървото на живота.
Право-славието е вечен живот.
Право-славието е гласът на викащия в пустинята: “Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. (Ев. сп. Мат. 3:3)
Право-славието е възгласът на свещеника “Вонмем”.
Право-славието е Планината на преображението.
Право-славието е еклисия, водеща началото си от Светата Троица.
Право-славието е Света Литургия започнала на Петдесетница и продължаваща в Царството Божие пред небесния Божи трон.
Право-славието е “Господи к Тебе возвах”, което трепти във всяко утро.
Право-славието е в капчиците роса, с които стенещата природа се окъпва в очакване на Господа.
Право-славието е в диханието на световния океан, чиито вълни целуват пясъка на брега, защото Господ го е поставил за граница.
Право-славието е в полета на орела, разперил широко криле над света.
Право-славието е в гласа на бурята и гръмотевиците.
Право-славието е в нежния полъх на ветреца, шепота на листата и ритъма на дъждовните капки.
Право-славието е в стремежа на семето да пробие прегръдката на земята с крехкото си стъбълце, устремено към небето.
Право-славието е в дъгата, появяваща се в окъпания въздух, която никога не можеш да достигнеш.
Право-славието е в плача на идещия на бял свят нов човек.
Право-славието e в усмивката и безпомощността на бебето.
Право-славието е в протегнатите ръчички на прохождащото дете към родителя.
Право-славието е в шума от уморените ти стъпки, когато вечер се прибираш у дома, а не другаде, за да застанеш пред Бога и иконите.
Право-славието е в благостта, струяща от ликовете на светците.
Право-славието е в песента на камбаната, която те вика в Божия дом.
Право-славие е да отидеш в неделя в Храма Господен и да принесеш Богу сърцето си на олтара в жертва жива и света.
Право-славие е да се опазиш в този разнолик езически свят православен. И ако все пак не успееш, православие е да се завърнеш като блудния син, прахосал себе си по неправославни химери, в дома на Отца.
© Иванка Шошева Всички права запазени