Пътя е дълъг ако ръката ти е обгърнала само зимния студ и се люшка безцелно край тялото.
Но ако има друга. Топла. Може би дори вълнено-ръкавична ръка. Тогава пътят ще е твърде къс.
По пътя винаги има дупки и пропасти, предназначени единствено за падане.
Това е тъжно само ако няма кой да ти помогне, за да станеш.
Пътят винаги свършва.
И това е хубаво само ако няма целувка за лека нощ.
Пътят има завои. От тях ти прилошава.
Но понякога някой гледа в очите ти и ти говори за музика.
Тогава не усещаш завоите.
Пътят е предопределен.
Това понякога навява чувство за обреченост.
Но не и ако е предречено завинаги да те обича онзи, когото обичаш. ...