Размисъл в настоящето
Ох, не мога да издържам повече така. Къде отиваме, бе хора? Май бързаме за онзи свят, а? Ами поне там ще бъде тихо и спокойно. Няма да ги има тия размирици. Тия викове и крясъци. Улиците се изпълниха с тълпи, от които човек не може да вземе думата. Виж бе, виж я, оная майка с бебчето! Хукнала и не може да спре. А детето пищи. Иска мляко. А може ли сега да седне на тротоара и да го накърми? Не, тя е забравила за гладното стомахче на бебчето и наред с другите вика: "Давайте, давайте! Махайте се бе, оттук! И какво? Като се махнат? Ще настъпи хаос. Та той и сега го има. Но ще бъде още по-голям. "Дайте силна ръка!" - някой се провикна. Но къде е тази силна ръка? Силите на всички отслабнаха. Ръцете виснаха надолу. А други ги вдигат, за да се заканят някому. Дайте, дайте да се усмихнем! Та поне усмивката ще успокои страстите ни. Знаете, с викове и пищене заникъде. Хайде да помислим! Как да ни стане по-леко? Имате ли идея? Ако имате, да я кажем гласно! Всички сме объркани. И властта, и хората. А може би има изход? Мислите ли? Ами да си подадем ръце и да премахнем враждата! Миналото си остава минало, а да гледаме в настоящето! То има нужда от нас. А какво е сега нашето настояще? Едно голямо нищо, което е под въпрос. Кой ще мисли за нас? Ако не се стегнем и започнем да мислим правилно и за добро, никой не може да ни помогне. Враждуваме един срещу друг. Убиваме близките си. И търсим причината в другите. За всичко сме си виновни само ние. Дайте да се стегнем бе, хора! Вместо да пълним улиците и да крещим, да отидем при тях и да им кажем: "Ние сме с вас. Нека си подадем ръце и да работим заедно, но не само за нас, а за доброто на всички хора!" Така ще излезем от батака. Нужни са общи усилия! Хайде да поемем пътя, който ни е определен!
© Мария Герасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви Снежана. Съгласна съм с Вас. Но аз съм човек сатирик и пиша тава, което чувствам. Освен това съм и журналист, но независим. Издавам и електронен вестник, но без политически елемент. Моят апел към хората е доброто и любовта.А това го давам чрез словото.
-
Поставям шестици и на произведението и на отзива!
-
Поредният призив за подаване на ръка.Поредното желание за работа заедно.Простете ми ,Мария .Това са само фрази,така характерни за нас българите.Ние обичаме много да говорим и нищо да не казваме. Необходим е диалог,сериозен,задълбочен,отговорен. Лошото е ,че хората на улицата/не всички разбира се/не могат точно и ясно да формулират това,което искат.Според Теорията на тълпите -всяка маса от хора се нуждае от водач.Задължително!!! ,за да има смисъл.А нашите хора от страх да не ги обвинят в нещо или . . . да не гадаем защо не смеят да се обявят за водачи.Разбира се има нужда и от тези дето събират подписи в защита.Ама да ги питаш какво точно защитават?Уж направеното до сега.Голи думи.
Та да се върна на "Размисъл в настоящото".Ето 21 човека преди мен са го прочели и нито един не е изразил мнение нито "ДА нито " НЕ"Защо?Защото ние българите обикновено си спестяваме мнението ,когато въпросът е сериозен.Простете ми ,Мария,не поставям оценка,защото според мен това не е разказ,още по-малко хумористичен.Мястото му според мен е в раздел публицистика.Или още по-добре -на площада ,пред всички,на импровизирана трибуна.Тогава ще повярвам,че е излязъл от сърцето.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
