Имам загадка! Сърцето тежи, душата ти кашля и нямаш мечти, нямаш повод да боледуваш, но имаш причина да се излекуваш...
Като на ксерокс, всеки път едно и също - и двеста листа да похарчиш, пак ще ти е тъжно. Като копирани един от друг, а ти не се научи, че нещо, дето е родено от провал не е намерен начин, за да се получи. Като хиляда пъти чупената чаша за кафе, ти всяка сутрин я лепиш и от душа, и от сърце.
Не се научи да си правиш сметката, както не се научи що за глупост е рулетката, не се научи да пестиш емоции, не се научи: В този бранш не се разчита на промоции!
Еднакви! Уж ги избираш внимателно, уж да ти ходят, да гледат признателно, уж да ти пасват, уж те привличат, уж си им вярвала, че те обичат...
Сега си объркана, пак те боли, душата ти кашля, умът ти сърби, главата ти празна, мухата - приятелка, сама ти на себе си стана предателка.
Прозорец поиска - съдбата ти даде, бонбони, локуми... какво ли не яде? Сега той работи началник в бригада, която край тебе дига ограда, обаче не ...