От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и се спрях задъхан... Галопиращ през пулсовете на слепоочията ти получих де жа вю отпреди да се скъса струната...
И пак плочата се върти, като спирала навътре капе с нотите от восък и пак и пак... Се върти...
Усещах през затворените си клепачи - през затворените ти мигли как танцуват очите ти, плахо потънали в мен...
Зелени огнени сърца, стопили восъка от щастливи докосвания, къпещи в диви препускания на сърцето ми от твоя дъх, оставил капки неразтопен восък по кожата ми...