Разтапяне - 2
Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на отминалия ден и падаш постепенно с търпението на котка, незадоволила своя отговор...
Да, прихващам те в хапката на новия Ден - там, където стоплих тихите ти рамене от бели пера...
Отговорих ти през вакуума на времето и пространството...
- Да, обичам те! - и тогава крилата се разтвориха - огромни и разстилащи се в сянката на Зората - притихнала в идването ти, се спря в мига на лъчите си...
Продължава да се върти в спиралата нагоре от пера окървавени в стрелата - събрала им сърцата...
Нагорещени в думите им още неизречени...
© Милен Пеев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Зашеметяваща, картина!!!
-
... !!!
-
И все още потъват с непрошепнати шепоти...
-
И зелените ми мълнии се възпламениха с огнените страстни стихии и мигновено врязаха навътре в сърцевината на душата ти и не й позволяваха дори да мисли, като обсебващи сиренни вопли, идващи от дълбините на море, примамващи заблудените, изгубени моряци.....
-
И думите ни обгръщат като музика от пламналите ни преплитания...
-
И Вселената замря от толкова чудни, нежни шепотинки, падащи като бели, пухкави, срамежливи облачета, които танцуваха като снежинки или може би леко като балеринки и кацаха по кожата, саморазтапящи се и разпадащи се невинно от нежност...и след това самозапалваха от тайнствените думички ..Обичам те !
-
Благодаря!
-
Докосващо! Поздравления и за двете части!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че ви е харесало и продължението!