Тази година се оказа тройно критична за Кралството на приказките: тримата братя продадоха златната ябълка на триглавата ламя, на Червената шапчица ѝ закъсняваше от вълка, а Хензел и Гретел се оказаха братя. Направо да полудееш!

 Така мислеше и началникът на Приказната полициа – Котаракът с чизми, който денонощно патрулираше през страници, титули и контратитули, та чак до послесловите, но белята беше факт – хората бяха объркани и гледаха все по-скептично на „ония семпли историйки, с които приспиваме децата, ама то и с музика става“...  Децата от своя страна приемаха всичко, защото децата така са устроени. Крал Андерсен обаче държеше нещата да си останат такива, каквито са измислени, защото приказките според него бяха като котви за детското съзнание, които по-късно му помагат да преодолява бурните морета на живота. Затова издаде кралска конвенция, която отменяше сделката за продажбата на златната ябълка, задължаваше Червената шапчица да направи аборт и заповядваше на Гретел да си направи операция за смяна на пола. Последният се изхитри и опита да мине метър, като пие естроген на блистери, но Мармота с шоколадите, който държеше кралската аптека беше съвестен гражданин и издаде клетия Гретел. Кралят заповяда да го обесят за пишката му за неподчинение, но тя се оказа къса и не можаха да направят клуп. Така че просто му кръцнаха достойнството и го пратиха да се жалва на вещицата в Къщата на кокоши крак. Който, между нас да си остане, беше крак от пуйка, но нека го запазим в тайна от краля, защото и от гъска да беше, приказката пак щеше да си остане същата.

И така, тримата братя отново започнаха да дават безмислени нощни смени под златната ябълка, Червената шапчица отново взе да се прави, че много ѝ пука за баба ѝ, а Хензел започна да говори на Гретел на „ма“ и го спукваше от бъзици. Редът в кралството на приказките бе възстановен, кралят беше доволен, а най-доволен беше началникът на кралската полиция - Котаракът в чизми, които, между нас да си остане, не бяха никакви чизми, а боти, удължени с туристически гети.