Реклами, реклами и пак реклами. Целият ми живот е само реклами. От сутрин до вечер гледам телевизия и, тъкмо стане нещо интересно във филма - хоп - половин час реклами и аз забравя за филма. А рекламите - едни хубави, мани. Тичам до магазина и искам да си купя нещо, дето току-що са рекламирали по телевизията и продавачките казват, че още не са го получили. Сигурно са си ги оставили за тях, ама, нали съм добра, не се разправям, ще има друга реклама, още по-добра. Рекламират всичко, от-до. Вече се чудех има ли нещо, дето да не е рекламирано. Купих си огромна чанта. Вече не ползвам какъв да е парфюм, а само парфюм на прах. Пера си дрехите и те ухаят на френски парфюм. Ако не съм се прибирала, от сутринта си посипвам косата с прах за пране и няма проблеми - страхотен аромат, малко е голяма кутията, ама нищо. Не излизам без течен Первол за черни дрехи, иначе как ще обясня защо дрехите на брат ми изглеждат като нови. Винаги си нося и бира, дето хората сбира, защото напоследък съм много самот ...