Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù не бе никакъв проблем. Чувстваше я дори лежейки до своя консорт, който с неособено грациозните си вдишвания ù напомняше как допреди малко напрягаха потни тела, нетърпеливи да се "запълнят" и "изпразнят". Е, тя не се чувстваше "запълнена". Не затваряше очи. По-скоро броеше секундите до "изпразването", за да го изчака (минутка) да заспи и да напусне празнотата в посока, противоположна на тягостните последни тласъци отпреди минутката...
Оказа се приветливо хладно. Небето и неговата освежаваща тъмнина. Мокрият, но незалепващ и сладко гъделичкащ крачетата ù пясък. Бризът, който сякаш разпенваше вълни във въздуха и я обливаше, жаден да я докосне, да я погали по проветривите места с надеждата да д ...