Глава трета
Лятото беше горещо и влажно. Почти всеки ден, в следобедните часове, валяха проливни дъждове. Двете малки рекички, които прекосяваха София надлъж и нашир, за минути се превръщаха в буйни потоци мътна кафява вода. Те влачеха какво ли не, от стари дрехи и парцали, до нощни гърнета и пробити тенджери. Изпочупени клони и изгнили дъски препречваха пътя на придошлите реки и образуваха вирове, в които децата от циганската махала се къпеха всеки ден. Малко преди да завали, небето ставаше черно от градоносни облаци, гърмеше и трещеше от гръмотевици и светкавици и дъждът протичаше като из продънена бъчва. Софиянци бягаха да се изпокрият по безистени и дюкяни, в очакване да спре този краткотраен потоп. Но понякога потопът се превръщаше в ситен есенен дъжд, който проникваше през тънките летни дрехи и хората се чувстваха голи под навъсеното небе.
Теодора беше заминала за Габрово при родителите си. Майка ù беше болна от две седмици и се нуждаеше от помощ. Мила беше в сесия и се наложи по ...