Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, което в началото той не съзнаваше. Сутрините тя изчезваше рано, вечер се прибираше късно, и не му даваше възможност да останат насаме. Това го караше да я желае още по-силно. През деня обикаляше като сомнамбул около театъра, с надежда да я срещне случайно, но без успех. Няколко пъти се беше осмелявал да я потърси в самия театър, но получаваше един и същи отговор “Госпожица Маринкева е в репетиция”.
Германците работещи в кантората, не подозиращи неговите любовни терзания, напоследък намекваха, че скоро ще има баджанак германец. Явно имаха информация за задълбочаващите се отношения между Мила и Вили. Това вбесяваше Радослав, но трябваше да се усмихва.
Във фабрика “България” се беше появила няка ...