Глава девета
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле беше заобиколено от амфитеатрално разположени пейки, сковани от също такива дъски. Под тях беше земен насип. Теренът беше от валирана сгурия и от време на време имаше нужда да бъде поливано с вода, иначе малко след началото на мача играчите имаха вид на коминочистачи. Затова преди започването на мача идваше водовозка и поливаше игралното поле. На полувремето тази операция се повтаряше.
Тази вечер тимът имаше тренировка. Готвеха се за мача с вечния съперник Левски, който ги гонеше по петите в класирането. Краят на Държавното първенство наближаваше и всяка победа имаше цената на злато.
Георги Китанов, както винаги беше дошъл първи. Веднага след него с по едно малко куфарче в ръка се появиха дв ...