Как е устроен моят свят? Може ли ние - хората, да живеем в робство? Съществува ли пълна свобода? Тези въпроси вълнуват всички ни. А как ще си отговорим на тях?

       Робството задължава обикновеният гражданин да се подчинява на по-силния, на по-мощния, на по-властния. То определя много задължения, но не дава никакви правила. Още от миналото българинът е бил поставен в робство. Налагало му се е винаги да се подчинява, да работи без възнаграждения, нямал е право на свободен избор, на свободно мнение за различните алтернативи. Но докога българинът е успял да изтърпи това тежко положение - винаги в покорност? Може би до раждането на Васил Иванов Кунчев, наречен Левски. Той е нашият спасител, организирал първите революционни комитети за освобождаването ни от турско робство. Той е първият човек, през тежките времена на робството, достоен да се нарече българин. Той е смелият, честният, безстрашният, безсмъртният. Левски прави първата крачка за днешната ни свобода, за днешна България.

     А Ботев в поезията си отразява всичко онова, което показва чувствата на една майка и един син. Чрез помощта на майка си, Ботев е извършил подвизи, достойни за България. След великите дела на Левски, Ботев поема тежката задача да помогне на българина да се освободи от робския живот. Между двата пътя - този да търпи тежкото положени, но да остане близко до семейството си, и този да направи невъзможното за тогавашното време - да ни освободи от робството, лирическият герой на Ботев избира по-трудния, в който се крият големи опасности и дори смъртта. Но както авторът сам пише: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира." И така, чрез своите "песни" и дела, Ботев вечно ще живее в нашите сърца.

    Днес ние сме свободни. Но има ли пълна свобода? - Не. Не може да се каже, защото трябва да се съобразяваме с околните и обкръжаващата ни действителност. Но все пак ние сме свободни, за да вършим всичко онова, което е в рамките на закона и законодателството. Вече имаме право да изберем сами училището, в което да учим, да изберем сами работата, която ще работим, да изберем сами пътеката, по която ще поемем.

      Свободата се състои в това да имаме право на свободен избор -  как да се обличаме, какви приятели да имаме, да можем да изказваме собствените си мисли и чувства пред другите без страх. "Свобода", в тази дума се виждат много подвизи, много велики дела, на истинските българи, които никога нямат да намерят своята смърт пред нашите очи. Свободата е велика дума на миналото, настоящето и бъдещето.

Робството - това е болка, жертва, мъка, отпадналост, преклонение. То е прокоба за душата, нейното вътрешно психологическо състояние.

     Свободата е вътрешната потребност за всички. Пред нашата синовна обич към свободата на България отстъпва по сила, всякаква човешка страст и любов. Свободата на личността е залог за свободата на родината.