РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част втора
***
Михал(Марчо), син на Костадин от някакво малко селце около град Мустафа паша (днес Свиленград), е по прашните пътища на Румелия с кърджалийска дружина. Робът е разкършил плещи и потърсил простор. Но къде има простор в тази робска земя? Само там - в мътното, по широките друмища, с верни другари. Носи Михал пушка-евзалия, носи нож-каракулак и ятаган, взети от поробителя. Другарите му са люде, прежалили главите си и всичко мило - само да усетят простора и тази сладка волност. Всред тях има всякакви имена - и български, и турски, и сръбски, и влашки - но кой ти гледа това различие, когато всички са волни соколи. Какви ги е вършил в смутното време дядо ми Михал, по-сетне се разбира в песните, стъкмени за него от
народни певци. Ето една от тия песни, която още се пее в Свиленградско:
Песен за Дели Михал
-Войводо, Дели Михале,
що си, войводо, кахърен -
не ти ли й остра сабята,
не ти ли й бързо кончето,
не ти ли й вярна дружина?
Я с ...